Много хора изобщо не правят разлика между лимон и лайм, а са на мнение, че зеленият лайм просто е неузрял лимон. Но всъщност тези цитрусови плодове изобщо не си приличат!
Лимоните са жълти, кисели и растат в субтропиците, а лаймът е зелен, с леко горчив вкус и се раждат в тропиците. Тези два плода се използват по различен начин в кулинарията и не винаги са взаимозаменяеми.
Лимонът и лаймът са близки цитрусови роднини, които имат високо съдържание на витамин С, като в лаймът той е повече, отколкото в лимона. Аскорбиновата киселина повишава съпротивляемостта на организма към инфекции, помага за изработката на колаген и запазване на еластичността на кожата.
Освен това в лайма се съдържа желязо, фосфор, калий, калций, магнезий и етерични масла, както и пектинови вещества и витамин Р, който е много ценен за здравето на кръвоносните съдове.
Лимонът може да се изяде изцяло, той няма части които трябва да се изхвърлят. Всъщност единственото, което не става за консумация в лимона, са неговите семки. Но пък те могат да бъдат посадени, ако искате да си имате собствено лимоново дръвче.
Когато купувате лимон, вгледайте се внимателно в него. Ако целият лимон е в издутини, това е гаранция, че кората му е дебела, а вътрешността – малко. Хубавият лимон е блестящ, все едно е полиран.
Малко са хората, които могат да консумират пресен лимон без захар, но той е прекрасна добавка към други продукти. Когато се слага в чая, кората му трябва да е обелена. Лимонът увеличава апетита и има мастноразтворими свойства, затова резенчета от жълтия плод се слагат в мазни ястия.
Диетолозите съветват лимонът да се консумира с кората и с бялата плътна маса, която е между кората и плода. За кулинарни майсторства обаче албедото – белият слой – не става, тъй като придава горчив вкус.
Лимонът може да лежи в хладилника няколко месеца, а лаймът се съхранява не повече от две седмици. Правилото при избор на плод в магазина лежи както за лимона, така и за лайма – плодът трябва да е блестящ.
Лимоновият сок се добавя в ястията, когато се сервират, а лаймът може да бъде добавян както в началото на процеса на готвенето, така и по средата и в края. Той е важна съставка на повечето алкохолни коктейли.
Леко горчивият му вкус е идеален за Мохито или Маргарита. Сокът се изцежда преди приготвянето на коктейла, защото ако престои дълго, етеричните масла, които съдържа, изчезват.
Лаймът е незаменима част от националните кухни на страните на югоизточна Азия и Латинска Америка, най-вече Тайланд и Мексико.
Сокът на мексиканския лайм се ползва за маринати, за подправяне на морски дарове, месо и пилешко, като се създават невероятни вкусови композиции с участието на лют червен пипер.
Лаймът е важна съставка в прочутия сос гуакамоле. А любителите на тайландската кухня познават кисело-пикантният вкус на супата том ям, която се вари със специален сорт лайм.
Този плод съдържа много малко сок, затова в ястията се използват също така кората и листата му. На Арабския полуостров лаймът се вари в солена вода, а след това се суши на слънце – така се приготвя специалната арабска подправка луми, която се добавя в ястия от боб и ориз, като им придава изтънчен цитрусов аромат.
Двойник на лимона е цитронът – той прилича на много дълъг лимон, който стига до 40 сантиметра дължина. Той е кисело-сладък на вкус, с лека горчива нотка. Използва се най-вече кората, от която се прави сладко или се добавя в ястия.
Друг двойник на лимона е бергамотът – той е получен при кръстоска на цитрон с други цитрусови плодове. Плодът му е кръгъл или с форма на круша. Бергамотът се отглежда заради етеричните масла, които се извличат от цветята, плодовете, листата и кората.
