Подправките наистина правят храната ни по-пикантна. Придават й лютив или парещ вкус. Добавят и аромат към гозбите ни.
Колкото обаче и да обичате подправките, не бива да прекалявате с тях, тъй като те могат да бъдат опасни за здравето ви. Приемът на подправки в огромни количества може да причини изменения в лигавицата на храносмилателната система, да изостри вече съществуващи възпаления, да обремени жлъчката, черния дроб, задстомашната жлеза, бъбреците.
Прекаляването с подправките също може да изостри чувствителността на нервната система, да повлияе на кръвното налягане.
Това обаче не означава, че трябва напълно да се лишим от така любимите си подправки. Тоталното отхвърляне на лютите подправки е неправилно. Отдавна е известно, че така наречените растителни антибиотици (фитонциди), които се съдържат в хряна, чесъна, кромида, са дезинфекционно средство за храносмилателната и дихателната система.
Лютивите чушлета съдържат витамини, минерални вещества, органични киселини, багрила, вкусови и ароматизиращи съставки. Много богати са на витамин С. В тях се съдържа веществото капсаицин, което придава лютивия им ефект.
Капсаицинът предизвиква парене в устата, хранопровода и стомаха, дори ако се поеме в количество равно само на 1/800 от милиграма. Капсацинът обаче е апетитовъзбуждащ и причинява обилно отделяне на слюнка в устата, както и на стомашен, панкреасен и чревен сок.
Използването на лютивите чушлета за възбуждане на апетита е силно разпространено на Балканите. Всички знаем колко апетитна става шкембе чорбата, фасулът или тюрлю гювеч, комбинирани с люти чушки.
Червеният пипер съдържа 4 пъти повече витамин С, отколкото лимона. В пипера има лютиви вещества, етерични масла и червено багрило, подобно на каротина. Червеният пипер усилва храносмилателните секреции. Когато го консумираме самостоятелно или с люти чушлета постоянно, то "пришпорваме" храносмилателните си жлези, те започват да произвеждат по-големи количества стомашна солна киселина и смилателни ферменти.
Това от своя страна изтощава жлезистия апарат на храносмилателната система. По-голямото количество солна киселина смила повърхностните слоеве на стомашната лигавица и с течение на времето обуславя появата на атрофичен гастрит. В този ред на мисли консумирайте лютивите чушки и червен пипер изключително внимателно.
Черният пипер е друга много популярна подправка в българската кухня. Добавя се към супи, сосове, ястия с по-тлъсто месо, маринати, пастети и пр. Черният пипер стимулира работата на жлезите в стомаха и червата. Отличава се с антимикробни свойства.
Черният пипер трябва да се консумира в малки количества. Злоупотребата предизвиква жажда, болки в стомаха и бъбреците, хронични заболявания на стомаха и червата, бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур.
Хрянът е лютива подправка, много богата на витамин С. Съдържа още етерично масло, въглехидрати, малко мазнини. Основният му ефект се дължи на гликозида синегрин. Синегринът претърпява биохимични промени, при които се отделя вещество, възбуждащо апетита, когато попадне в храносмилателната система.
Хрянът в големи количества дразни лигавицата на стомаха и червата. Лекарите препоръчват тази подправка да се консумира в количество, което се събира на върха на чаена лъжичка. Това е дозата за 1 порция. При варене ароматът на хряна се губи, затова е най-добре подправката да се поставя в ястията накрая.
