Съществуват много легенди за историята на произхода на сладоледа. Най-ранните източници за сладолед са от времето на император Нерон, който разпоредил планински лед да се смесва с плодови добавки.
А пък китайският император Танг си имал свои методи за получаване на сладолед от лед и мляко. Сладоледът най-вероятно е донесен в Европа именно от Китай.
Според легендата, след пътуванията си на Изток Марко Поло донесъл рецептата за леденото лакомство, което отначало присъствало само на масата на аристократите.
Готвачите съхранявали рецептата изключително строго и тя се предавала само на просветени.
С течение на времето кулинарите в италианските и френските кралски дворове създали своя рецепта за сладолед. През 1649 на френският кулинар Джерард Тирсен изобретява оригинална рецепта за замразен ванилов крем от мляко и сметана.
Новият продукт бил наречен Неаполитански сладолед. След което рецептата за ледения десерт започнала непрекъснато да се актуализира.
В Русия древните хора замразявали мляко. В Сибирските села и до днес се произвежда въпросния деликатес.
Когато сладоледът попаднал и в Америка, очаквано станал любим десерт на известните американци. Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън го сервирали на своите гости.
През 1774 година доставчикът на храна от Лондон Филип Лензи за пръв път пуснал реклама в американските вестници за своите сладкарски изделия, включително и сладолед.
През 1851, Яков Фусел от Балтимор основал първия завод за производство на сладолед. Алфред Ханна Крал пък патентовал сладоледената фунийка на 1 февруари 1897 г.
Сладоледът станал по-лесен за разпространение и започнал да докарва повече приходи с въвеждането на механично замразяване и с появата на магазини за сладолед. През 1926 г. Кларънс Вогт изобретил първия търговски фризера.
