Лазанята, която е любимо ястие на анимационния чревоугодник – котарака Гарфилд, в съвременния си вид представлява няколко слоя сушено, а след това сварено или запечено тесто, което се редува с различни видове плънки.
Това обаче не е първоначалният вид на това италианско изкушение. Първоначално лазанята е представлявала плоска кръгла питка от пшеничено брашно.
Тя била изобретена от гърците и носела името laganon. Впоследствие римляните, които възприели от гърците начина им на печене на хляб, започнали да го режат на ленти и да го наричат lagani.
До ден днешен в някои области на Италия – например в Калабрия широката плоска паста, известна в цял свят като талиатели, е известна като лагана. И въпреки че днес всички смятат, че лазанята е италианско ястие, родословието ѝ се оспорва от англичани и дори от скандинавските народи.
Версията за английския ѝ произход се базира върху това, че ястие, известно като loseyns /произнася се „лазан”/ е съществувало още в двореца на крал Ричард Втори през четиринадесети век.
Англичаните твърдят, че оригиналната рецепта на лазаня може да се намери в една от най-старите кулинарни английски книги – „Forme of Cury”, която се съхранява в Британския музей.
В скандинавските страни пък е разпространена историята за викингите, които завещали на съвременните скандинавци ястието langkake, което наистина много прилича на лазанята.
То е съставено от тънки тестени питки, които се редуват със сос от месо и кашкавал. Първата документално регистрирана италианска рецепта на лазаня е била открита в анонимен ръкопис от четиринадесети век, намерен при разкопки в покрайнините на Неапол.
Този ръкопис получил името „Liber de coquina” – кулинарна книга. Според рецептата в нея лазанята през средните векове се приготвяла по следния начин: във вряла вода се варили листове тесто, след което се редували сварено тесто и смлени подправки с настърган кашкавал.
Според специалисти под поправки по онова време се имало предвид сол, захар, черен пипер и комбинация от канела, карамфил, индийско орехче и шафран.
