Месото от акула се използва като храна от много народи, които живеят край морета и океани – в страните на Азия, Африка, Латинска Америка, Австралия.
Има над триста вида акули, които се различават по размери, начин на живот, хранене и поведение, но само някои от тях имат значение за хранителната промишленост.
Месото на всички акули, с редки изключения, става за ядене. Най-популярни в това отношение са сивата, леопардовата, акулата-галеус, акулата-лисица и други.
Най-много акули се ядат в Япония, където всяка година се улавят милиони тонове от тези риби. Месото от акула се продава прясно, консервирано, пушено, солено и сушено.
За деликатес са смята супата от перка на акула, а в Китай е много популярно ястието от устни на акула, задушени с кълнове на бамбук и пилешко.
В Италия месото от акула се използва за приготвяне на салати, а в Англия то се поднася с пържени картофи. Черният дроб на акулата е богат на витамин А.
В много страни хората се отнасят предубедено към месото от акула. То е богато на белтъчини, които по състава си са близки до белтъчините на говеждото месо.
В месото от акула се съдържат соли на калций, фосфор, мед, йод, има и витамин В. То съдържа доста живак, който може негативно да се отрази върху работата на нервната система. Затова месото от акула не се препоръчва на бременни и деца до шестнадесет години.
Месото от акула е много вкусно, но в суров вид има неприятна миризма и кисел вкус, затова има нужда от предварителна подготовка. Специфичният му вкус напълно изчезва след сваравяне или след накисване в мляко или подкиселена вода.
Едно от правилата при приготвянето на месо от акули е да не се забавя обработката му. Затова акулата се соли или замразява веднага след улова.
Най-вкусните кулинарни изделия се получават от прясно месо. Не се препоръчва употребата на тъмното месо от акули, както и месото от риба-чук.
