Тофу
Тофу е твърд преципитат, който се приготвя от соево мляко. Тофу е богат източник на протеин и калций. Неговата структура варира от фина до изключително твърда. Съществуват изключително много рецепти с тофу, които са способни да завладеят с вкуса си. Ароматът и вкусът му са меки и подходящи за овкусяване на останалите продукти в ястието. Тофуто може да бъде отличен заместител на месото. Обикновено то се приготвя под различни форми - печено, варено, замразено, топено, пържено.
Темпе
Темпе е ферментирал соев продукт с твърда или гранулирана структура. Доста добре се съчетава със сосове. Необходима му топлинна обработка е между 5-20 минути, за да се превърне в достатъчно лесно смилаема от организма форма. Темпе е много добър източник на протеин.
Мисо
Мисо представлява солена ароматна паста, приготвена от ферментирали соеви зърна. Използва се за подправяне на супи и като съставна част от редица други ястия, главно като овкусител. Ароматът на мисото варира от лек и слабо интензивен в светлото мисо до по-наситен в тъмното. Тъмното мисо е перфектен заместител на рибения сос. Обикновено се добавя в края на готвенето и се затопля бавно, без да завира. Важно е етикетите на мисото да се проверяват за съдържание на рибена основа.
TVP
TVP – това съкращение буквално означава "структуриран растителен протеин". Представлява нискомазнинен заместител на месото, приготвен от соево брашно. Сухата дехидратирана форма може да бъде открита в много магазини за здравословни храни. Рехидратираната и готова за консумация форма трябва да се съхранява в хладилник или да се замрази.
Сейтан и кофу
Тези вегетариански изделия са направени от пшенично брашно, размесено с вода и впоследствие омесено и оформено. Скорбялата се отделя и остава глутенът, който след сваряването си във вода, се превръща в продукт, наречен кофу. Подобно на тофу и темпе, кофуто също е богат източник на протеин, като същевременно е с ниско съдържание на мазнини и холестерол. Сейтанът е кафяв на цвят и се получава след смесването на кофуто със соев сос и някои други съставки. Понякога се предлага на ленти или под формата на пръчици, потопени в специален сос. Сейтанът е много успешен заместител на месото - идеален е за сандвичи, дори за барбекю.
Вегетариански аналози на месото
Щом веганът не яде месо, защо тогава търси негови заместители? В повечето случаи те изглеждат като месо, вкусът им също доста се доближава. Причините са много. На първо място - това са добри източници на протеин. Месните аналози не съдържат холестерол и са нискокалорични.
Дрождите и хлябът
Дрождите са част от царството на гъбите и съответно - не са животни. Saccharomyces cerevisiae са дрождите, използвани в хранителната индустрия. Използват се в хлебо- и пивопроизводството. Вегетарианците могат да похапват хляб, стига в производството му да не участват яйчни и млечни продукти, както и други подобрители от животински произход. Пиенето на вино има условности - в процеса на производството на вино е възможно да има и етапи по пречистването, в които по един или друг начин косвено участват животински продукти.
Вегетарианско сирене
Много от заместителите на сирене всъщност не са вегетариански, защото съдържат казеин с млечен произход. Истинските сирена обаче за онези, които отричат месото и животинските продукти като храна, са на база соево мляко. Надписът на етикета: "без лактоза" не означава, че не се съдържат млечни деривати и субпродукти, от които всъщност е извлечена само лактозата.
Вегетариански желатин - агар-агар
Обикновеният желатин се прави от животински кости, сухожилия и кожа. Вегетарианският заместител на желатин са карагенан, агар-агар. Те са с водораслов произход, които се обработват с плодови аромати. Трябва обаче внимателно да се чете етикетът дори на една обикновена дъвка.
Мед и захар
Този въпрос е един от най-дискутираните сред веганите и често повод за противоречия и несъгласия дори между самите тях. Медът представлява регургитиран („повърнат") сироп от храносмилателния тракт на пчелата. При този процес пчелата почти винаги загива, което е и основният довод на строгите вегетарианци - веганите.
Според други от тях това явление си е природно - в случая човекът не вреди на пчелата. По правило обаче повечето вегани не употребяват мед. По отношение на захарта, в някои процеси на рафиниране се прибягва до използването на овъглени на прах животински кости като абсорбатор с пречистващи свойства. Ето защо съществуват дори специални вегетариански разновидности захар.
