За по-малко от тридесет години тиквичките набират популярност из цял свят. До преди това този вкусен зеленчук не се употребява така масово в кулинарията, да не говорим за медицината. Тиквичките (Cucurbita Pepо) са член на семейство на краставиците и пъпешите.
Жителите на Централна и Южна Америка са познавали вкуса на тиквичките преди хиляди години, но такива, каквито ние ги знаем днес, те са разработени като сортове в Италия. Христофор Колумб донася семената на тиквичките по Средиземноморието и африканското крайбрежие.
Днес тиквичките са високо ценен зеленчук в кулинарията, като те са едни от любимите на вегетарианците. Тиквичките обаче се оказват и изключително ценна храна за диабетиците. Причината за това се корени в техния сравнително беден на хранителни вещества състав.
Именно това ги прави подходяща храна за пълни хора. Ниското съдържание на захари, от които захарозата е съвсем малка част, ги прави ценни и за болните от диабет.
В замяна на това в тях значително количество са растителните инсулиноподобни вещества. Тиквичките са богати още на минерални соли, без които обмяната на веществата в организма е няма как да се случи.
Те съдържат в голямо количество фосфорни и калиеви соли, калций, манган, желязо, мед, сяра и хлор, както и микроелементи – молибден, титан, арсен, алуминий, литий и цинк.
В много малки количества в тиквичките се съдържат органични киселини и затова те са отличен хранителен и диетичен продукт при лечебно хранене на хора, които имат проблеми с бъбреците.
Освен всичко останало тиквичките са богати на каротин (провитамин А) и някои витамини от група В. Трябва да се знае обаче, че в прясно състояние тези ценни витамини се запазват не повече от 2 до 4 дни.
В хладилник зеленчукът запазва полезните си свойства до 20 дни, ако са поставени в добре затворена кутия или найлонов плик.
По хранителна стойност тиквичките са на еднакво ниво с краставиците. Съдържат 95% вода, около 1% азотни вещества, 5, 75% безазотни екстрактни вещества и в по-малки количество целулоза, въглехидрати и минерални соли.
