Професионалните дегустатори на вино използват най-вече носа си и устата си, за да определят качествата на напитката. Един от най-важните методи е така нареченият „първи нос”.
Налива се вино от бутилката в чаша и без да се върти и разбърква, трябва да издишате въздуха си рязко и след това да вдъхнете аромата на виното.
Целта е да усетите едва уловимите летливи вещества, които бързо се променят под действието на кислорода, а също така да определите степента на тяхната интензивност.
Много често след отваряне на бутилката се чувства образувалия се в шишето паразитен мирис, остатъчни аромати на сяра, ферментация и утайка.
Методът „втори нос” се състои в това да завъртите чашата, като я държите за столчето, за да наситите възможно най-богато виното с кислород и да го освободите от възможните остатъци от въглероден двуокис.
Така се освобождават ароматните вещества. Специалистите казват, че по този начин виното се разкрива изцяло. Тогава трябва да пъхнете носа си в чашата и да вдишате.
„Третият нос” – под въздействието на кислорода във виното се случват сложни химични процеси и свойствата му постоянно се променят за сметка на загубата на летливи вещества.
Някои специалисти оставят виното в чашата в продължение на 14 часа. Много по-лесно е да се излее виното и да се вдиша аромата, останал в празната чаша. Това може да се нарече „четвърти нос”.
Отпийте глътка вино, но не я гълтайте. Оставете я да престои в устата ви. Първото усещане, което предизвиква виното, щом се озове в устата ви, се нарича атака. Ако виното е хубаво, атаката е ясно изразена.
Повъртете виното в устата си като топче, и без да да разтваряте зъбите си, нията, които предизвиква виното, като се стопля в устата и отделя все повече ароматни вещества.
В този момент виното като че ли разцъфва в устата, това се нарича ефект на пауновата опашка. Тогава може да се анализира цялата вкусова гама: сладост, киселинност, тръпчивост, както и консистенцията: леко, плътно, маслено.
