Хунзите – изолиран народ, населяващ Хималаите, са известни като хора, които не се разболяват. Народът на долината Хунза е прочут още и с легендарното си дълголетие. Мнозина живеят до 110–125 години.
Те са силни и активни през целия си живот. Легендите разказват, че мъжете от Хунза са ставали бащи и след 100 години. Средната продължителност на живота в хималайското селище е между 85 и 90 години.
Много учени са се опитвали да разгадаят тайната на народа от Хунза. Едно е сигурно - традиционната диета на местното население е повече от всичко останало отговорна за необикновеното им здраве.
Повечето изследователи посочват, че освен обстоятелството, че те водят живот, предпазен от опасностите на цивилизацията – замърсен въздух, вода и почва, преработена и рафинирана храна – съществуват два много важни фактора за тяхното дълголетие. А именно:
1. Богата на натурални въглехидрати и бедна на животински белтъчини диета.
2. Силно минерализираната вода, която пият.
Менюто на столетниците от Хунза е предимно вегетарианско. Разнообразието от зеленчуци и плодове гарантира адекватното снабдяване с минерални вещества, витамини и протеини. Зеленчуковите белтъчини не само са равни по биологична стойност, но дори превъзхождат тези от животински произход.
Например протеините в картофите биологично превъзхождат протеините на месото, яйцата или млякото, твърдят диетолози. A суровите белтъчини имат по-висока биологична стойност от сготвените.
Местните хунзи се хранят основно с ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи. Менюто им включва предимно сурови храни като причина за това е и липсата на горивни материали и уреди. Млечни продукти и месо хунзите ядат само в много редки случаи.
В близките години обаче сведенията за крепкото здраве на този народ стават все по-редки и неубедителни. Съвременните наблюдения доказват, че основно туристите, посещаващи тези свещени и диви места, пренасят чрез своята култура на хранене много продукти, непознати за местните.
Все пак екзотичното кралство вече не е толкова изолирано от света и с течение на времето менюто им се изменя, а съвременните болести достигат до скромните им домове.
