Преди пристигането на англичаните в Индия местните не били любители на чая. Чаят пристигнал в Индия от Китай. Това бил червен чай, но след като бил посаден на индийска земя, той имал друг вкус и бил по-силен от китайския.
Англичаните бързо стартирали масовото производство на чая асам, чиято диворастяща индийска разновидност била открита през 1823 година от майор Робър Брус и брат му Чарлз.
Индийците, които обичат сладкото, започнали да добавят в чая захар, мляко, мента, джинджифил, индийско орехче и други сладкарски подправки.
В началото чай пиели само тези индийци, които били свързани в работата си с колониалните власти. За другите чаят бил нечистата напитка на чуждоземците.
Индия е поликултурна страна, тъй като граничи с ислямския свят, с Китай и е попила елементи от западната култура чрез британските колонии. В древната ведическа кухня не се използва чай.
Но именно ведическите рецепти са използвани, за да се стигне до запарването на чая с подправки и консумацията му с плодове и различни ядки.
Индийският начин на пиене на чай подразбира пиене на черен чай, десетина пъти по-силен от това, с което са свикнали европейците, като в него се добавят захар и мляко.
Чаят не се консумира с основното ядене, то е съвсем отделна церемония, свързана с храненето и напитките. Чисто индийски е чаят масала. С него приключва храненето.
В Индия от дълги години се пие чай с лед, лимон и захар. В охладения черен чай се добавя захар и нарязан на кръгчета лимон, добавя се лед. Този чай се пие на малки глътки.
В някои райони на Индия чаят не се запарва, а се вари във вряща вода, в него се добавя биволско прясно мляко и се пие със захар, след като се прецеди.
