Практиката да се консумира злато започва от древни времена, като за пръв път това е документирано да се прави в Индия, а след това и в Китай.
Оттам практиката се е разпространила на територията на Средния Изток и след това в Европа. Кулинарните украси от злато са вдъхновени от античните медицински рецепти.
Златото е използвано за оцветител на боя, за декорация и за очевидно изтъкване на богатството. Днес ядливите златни листенца са нещо, срещано на изисканите приеми и в скъпите заведения.
Златото за ядене се добавя към торти, кейкове, бонбони и дори в салати. В древността златен прах се е добавял в яденето на богаташите.
Ако идвал знатен гост, в ястието му се добавяла щипка злато, за да покаже домакинът гостоприемството си. Среброто за ядено се е използвало в Индия.
То било използвано за украса на сладкиши и специални оризови ястия. Смятало се, че среброто в ястията е полезно за черния дроб.
На среброто се приписвали свойства на афродизиак. В Европа през Средновековието се сервирали джинджифилови кейкове с позлата.
В онези времена на златото се приписвали свойствата на предпазител от отравяне, което било особено популярно сред аристократите.
По време на елизабетинската епоха било актуално декорираното на маси за банкет с позлатени портокали, нарове и грозде. В Япония и до днес се смята за изискано да се добави щипка злато в сакето.
Златото и среброто са безвредни, но в среброто има някои отровни компоненти. Сребърният и златен прах са безвкусни и нямат аромат.
