Наскоро се разпространи в някои блогове на веган-последователи, че растителното сирене може да бъде също така вредно за природата, за каквото смятат истинското, произведено от мляко.
Растителните сирена съдържат основно соево мляко и олио (палмово), което ги прави и повече или по-малко, в зависимост от консумирането им, вредни за здравето. Това според някои вегани не пречи на производители да се опитват да го прикриват със средствата на рекламата.
Популярно растително сирене на западния пазар се предлага само със следния списък от предимства: „100% без мляко; без използван глутен; соево базирана алтернатива на млечното сирене”.
По-подробният анализ на съдържанието му изглежда така: органично соево мляко (пречистена вода и соя), малтодекстрин, соево олио, палмово олио, морска сол, карагенан, вегански натурални подправки, млечна киселина, извлечена от пшеница, натурален оцветител.
Някои от тези съставки не са толкова широко известни. Малтодекстринът, например, е полизахарид, който може да бъде получен от нишесте. Обикновено се извлича от пшеничено или царевично нишесте. Има леко сладък вкус и почти е без мирис. Хранителна добавка - подсладител е към газирани напитки, чипс, бонбони и много други. Не е препоръчително да се приема от хора с непоносимост към глутен.
Карагенан е другото интересно понятие. Зад него се крие всъщност линейно сулфатиран полизахарид с гъвкава молекула. Той се използва като сгъстяващ и стабилизиращ агент. При десертите, сладоледа и сосовете се добавя за увеличаване на лепкавостта.
Палмовото олио и соевото са обаче съставките, които провокират дискусии сред веганите и не само с това, че при отглеждането на маслената палма се прогонват и избиват орангутани от техния естествен ареал, а и заради не особено доказаното здравословно въздействие върху организма на тези две мазнини.
В 100 мл. соево олио се съдържат общо 100 г мазнини, 16 г наситени мазнини, мононенаситени мазнини- 23 г, полиненаситени- 58 г. Дневният прием на мазнини не трябва да надхвърля 35% от консумираните дневно калории.
Наситените мазнини е добре да съставляват само 7%. Те способстват увеличението на вредния холестерол в кръвта, за разлика от мононенаситените и полиненаситените, които се съдържат повече в зехтина и слънчогледовото олио.
Палмовото олио има по-лоши показатели на наситени спрямо ненаситени мазнини от соевото. Близо 44.3 % е съдържанието на наситени мазнини в 100 грама от продукта. Само за сравнение слънчогледовото олио има едва 10% такива мазнини за същото примерно количество, фъстъченото олио-17%, а свинската мас - 39%.
Трудно е да се каже коя храна е само вредна и дали може да я ограничим. Съставките, които не се считат за особено полезни, в повечето продукти са просто част от модерната хранително-вкусова промишленост и не е възможно да имаме напълно изолиран от консумацията им хранителен режим.
