Гъбите са странни организми, които заемат преходно положение между царството на растенията и това на животните. През седемнадесети век някои европейци дори са ги смятали за създадени от дявола.
Гъбите съдържат много белтъчини, а също така и много вещества, които даряват ястията от гъби с характерния им вкус и аромат.
Но освен вкусни, гъбите могат да са и опасни, особено ако сте решили да си ги наберете сами. Някои отровни гъби предизвикват разрушаване на органите, което е необратимо.
Част от отровните гъби са силно смъртоносни и рядко дори намесата на лекарите може да спаси човек. Затова е най-добре да купувате култивирани печурки, ако сте любители на гъбите. Но ако освен това сте и любители на събирането им, трябва да сте много внимателни.
Дори една отровна гъба, оказала се по случайност сред ядливите, може да пусне отровни вещества, затова при съмнения изхвърляйте цялата кошница.
Запомнете и че трябва да консумирате само гъби, които са напълно здрави на вид, освен че са ядливи. Старите и червивите гъби предизвикват стомашно разстройство и гадене.
Не събирайте гъби в найлонов пакет, тъй като от топлината те ще образуват токсични вещества. Не събирайте гъби в близост до шосета и заводи, защото те натрупват отрови.
Абсолютна заблуда е, че ядливите гъби имат приятен аромат, а отровните – неприятен. Печурката изобщо не се отличава по аромат от отровния си двойник – бялата, а също така и зелената мухоморка.
Печурката е с кафеникаво-червеникави пластинки от долната си страна, а зелената мухоморка е с бял оттенък на пластинките. На пръв поглед обаче може да бъде объркана с печурката.
Зелената мухоморка се отличава с увиснало ципесто пръстенче, докато при печурките тези пръстенчета са стегнати. В зависимост от района и времето гуглата и шапчицата могат да има различно оцветяване - възможно е да се срещен зеленикава, кафеникава, жълтеникава, бяла или пък сивееща. Главна отличителна черта е, че оцветяването в центъра на гуглата е винаги по-тъмно от периферията. Когато разчупите зелена мухоморка, тя е бяла и не променя цвета на месото си.
Рижиката, която е много вкусна, особено маринована, има отровен двойник – лъжливата млечница. Двете гъби са еднакви на външен вид, но след като се разчупят, от пластинките и пънчетата потича различен на цвят сок. От пънчето на рижиката тече оранжев сок, а от пънчето на отровната млечница – бял и лютив сок.
Месото на млечницата е месесто, твърдо, крехко, има белезникави отенъци. Характерно за него е, че при нараняване не променя цвета си. Пластинките на тази отровна двойница са гъсто разположени, доста тънки и крехки с жълто белезникав до бледорозов цвят.
Една от най-вкусните гъби – обикновената манатарка, има два отровни двойника – дяволската гъба и пурпурночервената манатарка.
Можете да отличите обикновената манатарка от дяволската гъба по няколко критерия. Долната част на гуглата на дяволската гъба отдолу е червена, а при ядливата манатарка е зеленикава. При нараняване отровната дяволска гъба доста бързо посинява. Понякога обаче някои видове ядливи манатарки също посиняват, затова се препоръчва те да се берат само от познавачи.
