Настървената жажда на човек за усъвършенстване на кулинарните му умения е причина за еволюцията на нашия мозък, твърдят учени. Готвенето е помогнало на човечеството да развие своя потенциал, допринасяйки за възникването на културата и различни религии. Това революционно откритие е дело на екип бразилски професори.
Според тях процесът на готвенето е осигурил на хората много ефективен начин за доставяне на калории към невроните, което от своя страна е позволило на човешкия мозък да се разрасне.
Проучването на екипа, начело със Сузана Еркулано от Федералния университет в Рио де Жанейро показва, че три от ранните човешки видове – Paranthropus boisei, Homo erectus и Australopithecus afarensis са прекарвали над 7 часа дневно, за да сдъвчат суровата храна, с която са се хранели. По този начин те са поддържали своите функции, но са губили твърде много време в извършването на тази дейност.
Смята се, че готвенето е открито преди цели 1.8 милиона години от Homo erecktus – прародителят на съвременния човек.
Именно термичната обработка на храната значително намалява времето за хранене, а чрез спечеленото време човекът започва да отделя повече време за общуване и всички онези креативни дейности, които правят днешния свят такъв, какъвто го познаваме.
Бразилските учени сравняват метаболитните нужди на днешните големи маймуни с много ранни човешки видове. Горилите например достигат максимума на размера на своя мозък, консумирайки сурова храна. Те прекарват почти 10 часа в хранене.
Ако мозъкът на горилите съответства само на 2 процента от тялото им /както е при човека/, те трябва да прекарат още два часа в хранене. Изводът от това сравнение е, че без готвенето нашият мозък може би щеше да бъде на нивото на нашите примитивни предци.
Чрез развитието на готварските умения на хората, човешкия ум еволюира до необятни граници. Термичната обработка е позволила увеличаването на приема на калории, поради по-лесно сдъвкване на храната и преработката й от тялото, заключава екипът учени.
