Най-честите хранителни алергии

Млечни продукти

Между 50% и 90% от всички тежки алергични реакции към определени храни са причинени от само осем продукта. Най-често срещаните хранителни алергии са: мляко, яйца, фъстъци и черупковите плодове, соя, пшеница, риба и морските дарове.

Най-често срещаните хранителни алергии при възрастните се различават от най-честите хранителни алергии при децата. Малчуганите израстват алергизирани от консумацията на мляко, яйца или пшеница, проявявайки нетърпимост към тях още в ранна детска възраст. Възрастните могат да развият алергия но по-късен етап в живота си, а алергените могат да бъдат по-широк спектър от храни.

Мляко

Честота: Кравето мляко е най-честият хранителен алерген, особено при малките деца - 2.5% от тях имат алергия към него. Прогнозира се, че 80% от тях ще надраснат алергията си към млечни продукти до шестгодишна възраст.

Млечната алергия е имунен отговор към млечния протеин, което е различно органично състояние от непоносимостта към лактоза, при която в организма липсва ензим, необходим за усвояването на млечните захари. Деца с алергия към мляко трябва да избягват всички млечни продукти, не само тези, които са без лактоза като: мляко и млечни продукти, каймак, сметана, както и консумацията на много десерти и сладкиши.

Млечният алерген може да се подвизава в артикули, в които смятаме, че не би следвало да присъства като: постни сладкиши, продукти за грижа за кожата и косата, консервирана риба тон и в някои видове бои.

Яйца

Яйца

Честота: Яйцата са втората най-често срещана хранителна алергия при децата. 1, 5% от тях са алергични към кокоши яйца. Те обаче не са първостепенни алергени при възрастните. Смята се, че 80% от децата ще надраснат алергията си към яйца до шестгодишна възраст. Тя може да се прояви към белтъка и/или към жълтъка.

Много имунизационни продукти са създадени от вируси , отгледани в кокоши яйца. Посъветвайте се с лекаря на детето си дали това не представлява опасност за него. Някои видове анестетици, също могат да съдържат яйчен продукт. Яйцето може да присъства и като съставка в някои видове хляб и в сладките и тестени изделия.

Дървесни ядки

Бадеми

Честота: 1.1% от децата и 0.5 на сто от възрастните имат алергия към ореха и дървесните ядки.

Те са устойчиви алергени и могат да останат такива през целия живот и са свързвани с по-честата поява на анафилактични реакции (тежка алергична реакция, съпроводена със сърбящ обрив, подуване в гърлото и ниско кръвно налягане), отколкото- млякото, яйцата или пшеницата. Предполага се, че едва 9% от децата била надраснали алергията си към ядките до шест годишна възраст.

Дървесните ядки като цяло всъщност са много различни едни от други и е възможно да бъдете алергични към едни от тях, например, към бадеми, но не и към другите видове. Възможно е също така да се алергизирате от всички ядки, както и от фъстъци. Като алергени те могат да присъстват скрито в различни продукти като: шоколад, мусове и сметанови кремове, тестени изделия, както и в някои детски играчки, за чийто пълнеж са използвани черупки от някои ядки.

Фъстъци

Честота: 1.4% от децата и 0.6 процента от възрастните са алергични към фъстъци.

Алергията към тях често е много тежка и с по-високи равнища на проява на анафилактични реакции, отколкото това се случва при консумация на мляко, яйца, или пшеница. Тя обикновено продължава през целия живот. Само 20 процента от децата ще надраснат алергията си към фъстъците до шестгодишна възраст. При хората, страдащи от нея, има висок процент на вероятност да имат и алергия към дървесните ядки, въпреки че фъстъците принадлежат към семейство „Бобови”.

Фъстъкът може да се съдържа неупоменато в някои захарни изделия и сладкиши. Маслото от него може да се използва за слепване на различни сладки и тестени изделия и като сгъстител при приготвянето на чили, както и може да се намери също в някои продукти за грижа за кожата.

Риба

Риба

Честота: 0.4 процента от възрастните и 0.1 процента от децата имат алергия към риба. Възможно е тази група да е алергична само към един вид риба, а към друг - не.

Рибните алергии често се развиват в зряла възраст. Те могат да бъдат придружени от сериозна симпоматика и да продължават през целия живот. В ресторантите е възможно да приготвят храни в мазнина, в която вече е била пържена и риба, което да доведе до скритата й консумация от алергичен човек и до тежка алергична реакция. Някои видове храни могат да съдържат рибешки желатин (сладкиши, парфета или бонбони, както и в състава на добавки и лекарствени продукти), който се произвежда от рибни кости.

Съществува и опасност при риби, които не се съхраняват достатъчно добре и вече не са пресни, да се развият високи нива на хистамин. Това може да доведе до симптоми, подобни на хранителна алергия, но всъщност представляват знак за отравяне. То може да е съпроводено от подуване на устата или гърлото, затруднено дишане, гадене или повръщане.

Морски дарове

Морски дарове

Честота: Алергията към тях е най-честата, която се среща при възрастни, например: два процента от американци над 18 години се алергизират при консумация на миди в сравнение с 0.1% от децата. Този тип алергия се развива по-късно през живота. В повечето случаи тя протича тежко и не се надраства или преодолява с назначено лечение.

Хората могат да бъдат алергични към ракообразните (омари , скариди, лангусти) и/или към мекотелите (стриди, миди). Разнообразието от продукти, в които може да присъстват незабелязано алергени от морските дарове, е много голямо. То започва от витамини и специализирани добавки, храните за домашни любимци и стига до торовете и храните за рибки. Алергичните хора могат да се почувстват зле, дори ако във въздуха има частици, които да вдишат от горещи или завиращи ястия със съставки от морски дарове.

Соята

Житни растения

Честота: 0.4% от децата са алергични към соя. Тя не е основен алерген за възрастните. Смята се, че около 50% от децата ще надраснат алергията си към соя до седемгодишна възраст. Съществува риск при бебета, при които млякото е доказан алерген, да се развие и алергия към соята, ако тя бъда често консумира и във вид на заместителна формула.

Соята е много често срещана съставка в пакетирани храни и продукти за коса и кожа, и дори в бензина. Пълнежът на играчките често се състои от соеви компоненти. Някои препарирани животни са направени от соеви влакна. Витамин Е е обикновено извлечен от соя и алергичният към нея трябва внимателно да подбира хранителните си добавки и да следи за описанието на съдържанието им и технологията на производството им.

Пшеницата

Честота: 0.4% от децата са алергични към пшеница. Около 80% от тях ще надраснат алергията си към пшеница до шест годишна възраст.

Жито и овесени ядки

Тя се различава по същество от заболяването цьолиакия или непоносимост към глутен, което е автоимунно. При него не могат да бъдат усвоявани както пшеницата така и други, съдържащи глутен зърна като ечемичените и ръжените. Алергията към пшеница може да бъде трудно установима, тъй като понякога симптомите й се появяват само в комбинация с индуцирана от физическо натоварване анафилаксия.

Спелта - „живота на фараоните”, и камутът съдържат същите протеини като обикновената пшеница и не трябва да се консумират от хора с алергия към нея. Следи от пшеница могат да бъдат открити в някои продукти като: соев сос, бира, деликатесни меса, руло от раци и в нехранителни стоки: като лепило, в „плей-до” играчки, лосиони и шампоани.

В САЩ агенцията по храните и лекарствата (FDA) изисква от производителите на хранителни продукти да съставят ориентировъчно точен списък на своите осем най-често срещани съставки, които предизвикват алергии.

Силно потенциално алергизиращите съставки трябва да бъдат ясно обозначени с предупреждение на опаковката на хранителните продукти. Така в САЩ, например, храна, която съдържа хидролизиран растителен протеин, извлечен от соя, се надписва на опаковката със следната формулировка: "Внимание! Съдържа се соя.”.

От производителите и в САЩ, и у нас не се изисква да включват предупреждения за хранителните алергени, случайно попаднали по време на производството или опаковането (кръстосано замърсяване). Често обаче могат да бъдат видени и положителни примери.

На българския пазар се откриват продукти, на които са упоменати кои съставки при производителния процес са могли да попаднат в малки количества в тях и се изписват по следния начин: „Може съдържа следи от ядки”. Това е често срещан надпис при някои марки шоколади. Съществува и информиране за това какво в определени хранителни продукти не се съдържа, като в повече случаи това се експонира и с рекламна цел. За някои продукти изрично се подчертава с по-изразителни текстове на опаковката, че в тях няма глутен, соя или оцветители.

5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати