Китайската кухня е много силно разпространена и в България. Едва ли има голям град, в който да няма китайски ресторант и който да не е посещаван и обичан. Кухнята на китайците е съвсем различна от нашата традиционна кухня. Интересното за техните готварски изпълнения е, че нищо в китайската кухня не е приготвено дълго време – всичко минава през топлинна обработка, но остава някак свежо. Това е и основният майсторлък.
Да започнем от там, че тя е разделена на региони – осем различни региона, в които ястията се приготвят по различен начин. В ястията им има винаги 2 съставки – zhǔsh и cài. Основна храна е точният превод на zhǔsh – това ще рече продукти като ориз, малки пържени хлебчета, фиде и т.н Сài е другият основен участник в китайските специалитети – това са всички продукти, които носят животински белтъчини или растителни.
Оризът е основен продукт в китайската кухня. Може да бъде поднесен със зеленчуци или с месо. Интересното при него е, че почти винаги е пържен, както и всичко в китайската кухня, особено тази, която е известна по света.
Това е едно от основните неща за китайците – всичко, което си приготвят е пържено, но винаги приготвено в дълбок тиган (уок) и бързо. Пърженето при тях се осъществява при непрекъснато движение на продукта в тигана. По този начин термичната обработка е по-здравословна и непредизвикваща стомашни проблеми. И всичко става доста бързо.
Всичко в китайската кухня е на малки хапки – за да могат да се взимат по-лесно и удобно с пръчиците за хранене. Супата в китайската кухня е последното ястие, което се сервира. Тя се слага в мънички порцеланови купички.
Ако посолите ястието си, това е обида към онзи, който го е направил. Задачата на готвача е да го поднесе достатъчно добре овкусено. В случай, че покривката е изцапана – не се тревожете, това показва, според китайците, че всичко ви е било истински вкусно.
Месото, което предпочитат е свинско – китайците смятат, че то е по-ароматно и по-лесно се смила от организма (в сравнение с телешкото). Пилешкото също е често използвано, то се приготвя най-вече с зеленчуци.
Най-ценното от подправките в китайската кухня е соев сос – той и оризът са си изцяло запазени марки на китайската кулинария. Други миризми, които са на почит – карамфил, канела, джинджифил.
Едни от най-популярните китайски ястия задължително съдържат ориз - към него се добавят всякакви продукти. Не по-малко популярни са пържените спагети, като към тях обикновено има много месо и някакви зеленчуци. Често са направени и леко пикантни. Свинското месо, за което вече споменахме, че е любимо, най-често се приготвя заедно с много зеленчуци – гъби, кълнове, моркови, пипер. Всичко това се нарязва на едри парчета, запържва се и се добавя се и соев сос. Популярен и широко използван в Китай е и рибният сос, който може да се срещне във вариации в повечето азиатски държави.
Добре познато и популярно е и пилето в сладко-кисел сос – отново на късчета, но с някаква особена панировка, върху която грижливо е полят соса – едновременно сладък и кисел. Като стана дума за панировка – изключително вкусни и интересни са панираните зеленчуци, както и небезизвестният паниран сладолед. Той е топъл отвън, покрит е с панировка, а отвътре е ледено студен. Особени често приготвени са традиционните ястия – бамбукови кълнове с гъби и супа с морски дарове и лютив привкус.
Както вече споменахме китайската храна и кухня са много различни от нашата. Това, което похапваме в китайските ресторанти у нас, доста бегло се доближава до истинската китайска кулинария, но все пак е начин да разширим кулинарния си светоглед.
