Шипката е наричана още „дивата роза”. Древните гърци я свързвали с богинята на красотата, която щом научила за смъртта на своя любим Адонис, се втурнала към него през гъстите шипкови храсталаци.
Мъката й била толкова голяма, че не забелязвала как бодливите шипове дерат нежната й кожа. Всяка капка кръв, която паднала върху зелените клонки, се превръщала в червена роза. Прекрасния юноша богинята превърнала в анемона. И оттогава, когато в гората цъфнат анемониите, иглите на шипката се скриват от прелестни розови цветове.
Българинът открай време цени шипката като универсален лек и хранителен източник. „Дивата роза” е широко използвана в народната медицина, като източник на витамини, които повишават защитните сили на организма. Тези плодове нямат аналог в растителния свят по съдържанието на витамин С. В 100 гр. се съдържа около 2 гр. от него.
Съдържанието на минерални соли също е високо - калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и др. В плодовете може да бъде открит и уникален природен комплекс от естествен витамин А, както и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6), в комбинация с мощни антиоксиданти. Те правят кожата здрава, еластична и млада, като значително елиминират симптомите на нейното остаряване.
У нас, шипки могат да се срещнат почти на всякъде. Също така, поради многото качества на шипката, култивираният и вариант вече се отглежда и в дворните градини. Този плод е непретенциозен и вирее навсякъде.
Но трябва да се знае, че плодовете на един и същ храст, огряван неравномерно от слънцето, се различават по съдържание на витамин С. Тези с продълговата форма и оцветени в тъмнокафяво също са по-богати на витамини.
Беритбата на шипките е най-добре да се осъществи няколко дни преди масовото узряване. Плодовете трябва да са оранжево-червени и твърди. Недозрелите, както и презрелите, нямат нужните качества. Периода започва през септември и продължава до падането на сланите.
Следва сушенето. Обраните шипки се съхраняват до 24 часа при температура до 10 градуса. При сушене в домашни условия най-вече се практикува естественото сушене:
Плодовете се преглеждат и изчистват от повредените, както и от всякакви листа и клонки. Разрязват се на две и се почистват семената. Разстилат се на пласт с 5-6 см. дебелина и се поставят в сухи, проветриви помещения. От време на време се разбъркват. След няколко дни са готови. Могат да се съхраняват в пликове или кутии, в стаи със средна температура.
Ако решите да сушите шипките термично, най-удачно е да го направите във фурната. По този начин витамините се също се запазват. Температурата не трябва да бъде по-висока 40-50 градуса и да се повишава непрекъснато, но слабо. Вратата се отваря често и плодовете се разбъркват.
Добре изсушените при натиск се чупят. След изсушаване отново се преглеждат и евентуални примеси и семена се отстраняват, като при естественото сушене. Съхраняват се в добре затворени стъклени буркани, защото са много хигроскопични.
Съдържанието на витамин С при сушене на шипките се запазва почти същото, каквото е и в пресните плодове. Вече изсушени, шипките се използват за чай, питиета, стрити на прах, за настойки.
