Всеки ще оцени вкусовите качества на така популярния в нашата страна гювеч. Но как да изберем глинени съдове, които да не тровят допълнително нашия организъм и въобще има ли такива.
Глината е материал, който от хиляди години се използва при производството на съдове. В тях се готви и се съхранява храна. Но за никоя глина не може да се каже какво съдържа със сигурност, тъй като в различните краища на света състава и е различен.
Още от древността, като примеси на глината пък са слагани пясък, черупки от миди и малки частици от вече готова, натрошена глина. Това предпазва от напукване. Проблемът, ако може да бъде определен така, е, че някои видове глинени съдове съдържат олово в състава си, което е в следствие на гледжосването.
Друго важно нещо за глинените съдове е, че в тях е добре само да се приготвя храна, но не и да се съхранява. Това е така, защото в това време покритието им също отделя в минимално количество олово.
Има глинени съдове, които не се гледжосват. Те се познават, защото нямат шарки по повърхността си. При готвенето с тях има няколко много важни момента. Преди да пристъпите към него, самият съд трябва да престои във вода, за да поеме част от нея. Ако не го направите, ще изтегли от гозбата всичката вода по време на готвенето и яденето ще остане сухо.
Смята се, че не гледжосаните съдове са най-здравословни. Това е така, поради факта, че не са допълнително обработвани и не съдържат олово. На пазара се предлагат две разновидности – едните са изцяло от глина, а другите са с незалепващо керамично покритие.
Вторият и по-масово разпространен вид са гледжосаните гювечи. Те са по популярни, тъй като са по-издръжливи, по-удобни и по красиви. Ако избирате такава посуда, най-добре се уверете какъв е съдът, т.е. какво съдържа и дали в процеса на емайлиране е използвано олово.
Производителите на глинени съдове твърдят, че състава на оловото е такъв, че е невъзможно да се отдели в храната. Други пък казват, че се отделя, но в малки количества, незасягащи организма.
Друг е въпросът, че кухненската посуда не е единственото място, от което се тровим с олово. От друга страна, организмът ни е устроен да се справя с малки количества отрова, благодарение на консумацията на подходяща храна. Срещу оловни емисии е добре да се консумират храни, богати на калций.
