Имената на някои от видовете пшеничени продукти, като едно и двузърнест лимец, сепелта и камут, доскоро се споменаваха само от археолози и от някои по-екстравагантни агрономи. Днес, поради заплахата от световен глад, те отново излизат на дневен ред.
С глобалното използване на пшеницата, едно- и двузърнестият лимец са загубили функцията на основен доставчик на скорбяла. Той е бил най-масово използван в Плодородния полумесец - долините на Нил, река Йордан, река Тигър и Ефрат, преди десет хиляди години и по-късно на Балканите, Транскавказието и европейското Средиземноморие.
Славата и разпространението обаче, които са имали тогава, едва ли някога ще се възвърнат. Въпреки това, днес те добиват друг вид популярност. Айнкорнът и емерът, както се наричат все по-често, се оказват чудесни за биологично производство.
Те са добре приспособими към екстензивно земеделие, както и към по-неблагоприятни условия за отглеждане. Освен това, ранното прекъсване на изкуствената селекция ги е оставила много по-устойчиви на масовите заболявания и на набезите на лакоми насекоми, с които житните поля се налага да се справят чрез човешка химическа намеса.
Еднозърнестият и двузърнестият лимец са добра алтернатива на житото, както и на естествената и екологично чиста храна. Те са с много по-балансирано хранително съдържание, при сравнение с обикновеното жито.
Другите два алтернативи на житото, са спелтата и камутът. Докато спелтата се е появила по разораните полета почти заедно с лимеца, камутът е един сравнително нов продукт, който обаче претендира за подобен древен произход.
Спелтата е вероятният предшественик на хлебната пшеница. Представлява хибриден вариант на двузърнестия лимец и един вид диво жито. Натрупването на гени и позволява да расте в по-широк спектър на условия. Бързо се разпространява от Иран към Европа, където дълго време остава важна земеделска култура. В наши дни добива на спелта надвишава този на лимеца.
Камутът от своя страна, въпреки че е нов продукт, претендира за древен произход. Самото му име, според рекламното представяне, е заимствано от предполагаемата древноегипетска дума за пшеница.
В една легенда дори се споменава, че негови зърна са намерени в гробница на фараон в края на 40-те години на миналия век. Следва пренасяне в САЩ и широко разпространение през годините. Днес тази култура има гаранция за качество и произход.
