Отглеждане на малини

Отглеждане на малини

Малината е известна със своите доказани преимущества пред останалите овощни видове. Позната е още от древността. Семена от малини са намерени при разкопки на жилища от каменната и бронзовата епохи. Най-известни са двата вида:

- червена малина (Rubus idaeus L.) с два основни подвида - европейска и американска, и

- черна малина (Rubus occidentаlis L.), която расте само в Северна Америка.

Малината е била добре позната и на славяните, от които е останало и наименованието „малина”, звучащо еднакво на всички славянски езици.

Отглеждането на малините започва с тяхното засаждане. То се извършва в периода от края на октомври до настъпването на трайно застудяване и през пролетта - до края на март. Изборът на място за засаждане е от изключително значение. Почвата задължително трябва да е прекопана на около 30-35 см дълбочина и наторена. Терена може да е сенчест, като се допуска шарена сянка и напълно огрят от слънцето.

Малини

Растенията се засаждат в редове на разстояние до 2 м един от друг. В браздите те се поставят на около 35 см дълбочина, като задължително се засаждат 2–3 см по-дълбоко, отколкото са били в разсадника.

Добре е малиновите насаждения да се отглеждат на телена конструкция, или едно по едно растенията да бъдат прикрепени към прътове с парцалчета. Това ще улесни беритбата и няма да им позволи да полегнат на земята.

Малиновите насаждения изискват торене с азот. То става в зависимост от азотното съдържание в почвата. Освен това е добре в период от 3 години, преди есенната оран, да се внася и добре угнил оборски тор. Малините изискват редовно поливане, до към края на август, за да не изгорят.

Градински малини

Абсолютно задължителна е ежегодната резитба. При нея се премахват плододалите 2-годишни издънки и се прореждат едногодишните. През втората година след засаждането за плододаване се оставят по 2–3 издънки на всяко растение. Останалите се изрязват ниско до земята.

През третата и четвъртата година броят на плододаващите издънки се увеличава, като насажденията встъпват в пълно плододаване. Образуват се непрекъснати редове с широчина между тях 25-35 см. В самите редове се прави резитба с цел прореждане и отстраняване на болните, нападнати от галица и агрилус, счупените, повредените от студовете и слаби издънки.

През пролетта пък се извършва резитба при набъбване на пъпките, когато добре се виждат повредите от зимните студове, болестите и неприятелите. Върховете задължително се съкращават с 15–20 см. След резитба растенията трябва да са не по високи от 160-180 см.

След като приберете реколтата, е добре плододалите стъбла да се изрежат до земята. Така се осигурява по-добър достъп на слънчевите лъчи и по-добро узряване на новите издънки.

5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати