Соята е изключително популярен продукт. Отдавна се среща под формата на соево мляко и тофу, както и като добавка към местните продукти, сладкишите и готовите сосове.
Соята е неизменна част от менюто на съвременния човек. Дали обаче е толкова полезна, колкото се твърди, или крие и своите рискове.
Дали соята е полезна или не се определя от главните ѝ съставки. Една от основните са растителните белтъчини. Те са с изключително голямо съдържание на протеини, поради което се твърди, че изцяло могат да заменят животинските продукти, без да се усеща тяхната липса.
Това, разбира се, щеше да бъде напълно вярно, ако ги нямаше трипсин инхибиторите. Тези вещества възпрепятстват разграждането на протеините от организма.
В следствие разграждането на соевите протеини става изключително бавно и трудно. Те могат да причинят сериозни стомашно-чревни оплаквания. Поради това соята не се препоръчва при хора с подобни проблеми.
Друга важна съставка в соята са изофлавоните. В по-голямата си част се съдържат вещества, близки до женския хормон естроген.
Те действат благоприятно на жените, но при прекаляване се получава хормонален дисбаланс. Соята е непрепоръчителна при хора, имащи същия проблем.
Освен това на мъжете и децата не се препоръчват големи дози от тези женски хормони. При мъжете намаляват либидото и дори могат да доведат до безплодие, докато при децата водят до преждевременно полово развитие.
От всичко това излиза, че соята е най-полезна за жените и най-вече – за тези в менопауза, тъй като регулира хормоните. При много жени обаче изофлавоните имат свойството да блокират както естественото производство на естроген, така и функцията на щитовидната жлеза.
Фитиновата киселина пък, която също влиза в състава на соята, има способността да извлича от организма важни минерали, като калций, магнезий, манган, цинк и желязо. При консумациятана големи количества соя се наблюдава минерален дефицит.
Поради всичко казано досега, трябва да се научим как да консумираме соята. Тя се яде главно като подправка, а не като основна храна.
