Сладкият лед или сладолед е едно от спасенията от легните жеги. Сладкото изкушение всъщност не е плод на съвременната кулинария, а е разхлаждало от високите температури дори владетели като Нерон.

Исторически извори разказват, че римският император редовно командировал подчинените си до планините, за да му носят лед, който комбинирал с плодова заливка.

Преди 3 хиляди години императорите в Китай са се глезели с ледения сладкарски продукт. Но в малко по-различен вариант от днешния. В богаташките домове сервирали сладък сок от пресни плодове, смесен със сняг или лед.

А сега всички европейци да направим дълбок поклон пред пътешественика Марко Поло! Именно той "откраднал" сладоледена рецепта от китайците.

Вкусният десерт бързо добива популярност в родината на мореплавателя - Италия. Постепенно кулинарите на Ботуша започнали да експериментират като добавят смета, мляко, повечко захар, ликьор, бисквитки. Така се появил сладоледа "асорти".

Австрийците пък за пръв път добавили шоколад в сладоледа.

През ХІХ век били изобретявани хладилните машини и технологиите за получаване и съхранение на лед. Тогава на английския изобретател Томас Мастерс му дошла гениална идея - измислил машината за сладолед.

През 1904 година пък се появил и автомат за вафлени кофички за сладолед. И така в производство бил пуснат сладолед в кофички или фунийки. Сладолед на клечки хората почнали да ближат четири години по-късно.