Историята на сиренето не може да бъде проследена дори от най-отявлените специалисти, занимаващи се с този въпрос. Най-ранното споменаване се открива на шумерска глинена плочка от 4000-ната година пр.н.е. В нея един фермер посочва, че е произвел 30 килограма сирене в 41-та година от царуването на цар Сулгис.
Редица класически писания хвърлят светлина върху производствения процес на този известен по цял свят млечен продукт. Римският комедиограф Протий споменава "сладко малко сиренце", а Юлий Цезар пише за "ядящите сирене тевтонци".
Археологическите данни сочат, че дори в обикновени римски градски къщи се е правело сирене. Италианската дума за сирене е "фромаджио". Те произлиза от римската "форма", която означава "форма" или "калъп". А древните времена сиренето се притискало в плетени кошници или дървени калъпи, наричани "форми".
В италианските бакалии сирене можело да се намери още през 14-ти век. От фреска в замъка Соня става ясно, че е имало едва няколко вида.
Производството на сирене винаги започва с пресичане на млякото. Римляните открили, че процесът се ускорява при добавяне на смокинов сок.
Горгонзолата е вид италианско сирене, което смайва със своята стара история. Произходът му се търси още в 12 век, в района на Ломбардия, близо до Милано.
Сиренето Горгонзола се приготвя от краве мляко и представлява типичното кремообразно синьо сирене. Известно е още с наименованието "зелено сирене", заради характерната му плесен, която се появява в питите, докато то зрее. Днес то е едно от най-популярните сирена с мухъл. Произвежда се в големи фабрики из цялата североизточна част на Италия.
Производството на Горгонзола започва, като към млякото се добавят ферменти и благородни плесени. Спорите пък се въвеждат в млякото чрез метални пръти, които създават въздушни канали. В резултат на това при разрез то има характерните зелени жилки. Периода на съзряване е от 2 до 4 месеца.
Горгонзола може да се приготвя и от козе мляко. Полученото сирене има значително по-твърда текстура и е по-солено.
Самото сирене се произвежда в големи пити с тегло 6-13 кг. То остават в тях до 2 месеца или докато узреят. Производството на Горгонзолата изисква сиренето да се дупчи с цел пеницилиновата бактерия да проникне по-дълбоко. Кората на готовото сирене пък се мие със саламура.
Има два вида сирене Горгонзола - Piccante (с по-остър вкус) и Dolce (със сладък оттенък).
Младото сирене Горгонзола има мек и маслен вкус. С времето ароматните и вкусовите му качества се засилват неимоверно. Изключително подходящо е като добавка към салати, сосове, дресинги, дори някои плодове. Широко популярна комбинация е сирене Горгонзола със стафиди, киснати в коняк.
