Родината на патладжана е Индия. От години обаче той се е утвърдил и в Европа. За древните гърци патладжанът имал репутация на отровно растение. По време на арабските нашествия в Европа той се превърнал в откритие за европейската кухня.
След редица изследвания става ясно, че патладжанът категорично е един от най-здравословните зеленчуци. Приема се дори като символ на дълголетието.
В патладжана се съдържат витамини, захари, ферменти, минерални и дъбилни вещества. В тях се откриват големи количества белтъци, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, желязо, йод, мед, цинк, хлор и балансиран комплекс от микроелементи и витамини като В1, В2, В6, В9, С, РР и D. Този букет от биологичноактивни вещества подобрява работата на сърдечно-съдовата система.
Целулоза и органичните киселини пък, които също се откриват в съдържанието на патладжаните, стимулират стомашната секреция и чревната перисталтика, пектиновите вещества, които подпомагат ликвидирането на проблема със застойните явления в жлъчните пътища и червата. Също така възпрепятстват развитието на атеросклероза.
Патладжаните се препоръчват на страдащите от диабет. Те имат ниско съдържание на въглехидрати. Те не са твърде калорични и са подходящи при хора, които се борят с килограмите и при болните от захарен диабет.
Освен това патладжаните засилват способността на инсулина да понижава равнището на захарта в кръвта и активизират производството на еритроцити.
Освен при диабет, патладжанът подпомага и работата на сърцето. Това е благодарение на високото съдържание на калий – 238 мг в 100 грама. Така той помага за нормализирането на водно-солевия обмен и подобрява работата на сърцето.
Химичният състав на патладжана подпомага възстановяването на хрущялната тъкан и укрепването на костите. Обелката му пък помага за укрепване на венците. За да стане това, тя се подсушава за кратко във фурната, смила се, залива се с гореща вода и се прави запарка, в която се добавя 1 ч.л. сол. Устата се плакне с получената смес.
