Консервирането на хранителни продукти е било познато и използвано още през древността. Разбира се, не във вида, в който го познаваме в наши дни – използвани са материали като восък, вино, ароматни растения, сол.
По-късно за консервиране са използвани спирт, оцет, етерични масла. Голямата крачка за консервирането на храната е била направена през 1795 година.
Никола Апер е френски готвач, който е открил, че храните могат да се стерилизират и консервират. Това се е случило през 18 век – Наполеон е обявил голяма награда за онзи, който намери начин хранителните продукти да се запазват по-дълго време.
Наградата е била 12 000 франка. Десетки изобретатели се заели с тази задача, но единствен парижкият готвач Апер открива, че хранителните продукти се стерилизират при загряване, а след това могат да бъдат консервирани чрез херметическо затваряне. Експериментите на Апер продължили цели 15 години.
Накрая готвачът сложил храна в стъклени бутилки – затворил всяка една с коркова тапа и после „сварил“ бутилките във вода. През 1802 година първата парижка фабрика за консерви отваря врати, а с това се поставя и началото на индустрия, чиито мащаби в наши дни са колосални.
Основният проблем се оказали само тапите – те не издържали на налягането, освен това стъклените бутилки се оказали доста тежки са войниците. Няколко години по-късно Апер публикува своя книга наречена Изкуството за консервиране на животински и растителни продукти.
В нея френският изобретател разказал каква са тайните са стерилизацията, а след нейното публикуване, британците наричали готвача благодетел на човечеството.
Дълго време тази технология била наричана с името на своя изобретател Апертов метод. И макар че първообразът на консервата измисля французин, англичанин получава патент за това.
През 1810 година Питър Дюранд (или Дуранд, на английски – Peter Durand) патентова кутиите за консерви, но неговата идея е да се използват метални цилиндри. Дюран е английски търговец. След няколко години в Англия била отворена и първата фабрика за консерви.
Дълго време отварянето на консервите е било сериозен проблем. Ламарината била доста дебела и отварянето понякога било истинско предизвикателство – според някои източници, налагало се е дори да се използва чук. Първата отварачка за консерви била патентована от американеца Езра Уормър, но това се случва чак през 1857 г.
