Шафранът представлява цветовете на лилавия минзухар. Те цъфтят веднъж годишно, при това само за няколко дни. Освен по това, шафрановите минзухари се различават от познатия ни минзухар и по скритите три близалца, които се изсушават за шафран.
Брането на шафран е изключително трудоемко и деликатно и се извършва само на ръка. Познавачите знаят, че то трябва да се извършва рано сутрин, преди изгрев слънце. За 1 г сух шафран са нужни около 150 цвята. А цената също е внушителна.
Често, шафранът е наричан цар на подправките. Той се смята за най-изискан и най-благоуханен. Едва няколко прашинки от него, добавени в ястието, променят из основи всички негови вкусови качества, като му придават приятен леко нагарчащ вкус и аромат.
Освен това той действа тонизиращо и отрезвяващо. Добавя се най-често самостоятелно. Партнира си добре единствено с черен пипер и чесън. Може да се открие в редица рецепти за супи, месни ястия, плодови желета, сосове, сладоледи, мусове и други.
Като подправка шафранът се използва от древни времена. Много народи добавяли шафран в чая си преди сън, за да засилят ясновидските си способности. Добавяли го и в отвари за любов. Древните гърци пък го слагали във виното за еуфория. Днес масово може да бъде намерен в Франция и Англия. Най-качествения се отглежда в Испания.
Освен като подправка, шафранът влиза и в състава на много хранителни добавки. Въпреки това, все още не са известни точните дози, които могат да бъдат препоръчвани от него. От народната медицина са познати рецепти за силна кашлица, висока температура, заболявания на черния дроб и стомаха, катаракта, които в състава си имат шафран. С него се тонизира и укрепва организма, благоприятства се безпроблемното храносмилане, регулира се месечният цикъл.
Въпреки всички ползи, които носи консумацията на шафран, препоръчителните дози са минимални. По-големите количества могат да доведат до опиянение и дори – до фатален край.
