Първото писмено свидетелство, в което се описва картофеното пюре, е от XVII в.
Тогава на бял свят се появила книгата "Пиратите на Америка" на известния по онова време доктор Александър Ексвемелин.
Тя била хит сред европейците, които можели да научат интересни неща за Америка. В повествованието си докторът, който цял живот пътувал на пиратски кораб, описал не само битките, но и кулинарни тънкости от земите, където корабът акостирал.
Ето как описал той картофите: "Ядат ги основно за закуска, варят ги във вода, която покрива картофите, и ги захлупват с парцал. За половин час се сваряват и на вкус са подобни на кестените, но местните ги ядат с хляб и сланина.
От картофите приготвят и специално питие. Те се обелват, нарязват се, заливат се с вода и след няколко дни се прецежда. Питието се нарича "маби" и плантаторите са се научили да го приготвят от местните, които се наричат индианци".
Местните картофи обаче били доста горчиви, затова индианците измислили как да се справят с проблема – оставяли ги дълго време, разсипани на земята – слънцето ги огрявало, дъждовете ги миели, а накрая жените ги тъпчели с босите си крака, за да ги освободят от грубата кожа.
Ястието било известно като "чуньо". Французите "откраднали" технологията, но я направили по-изискана – варените картофи се обелвали и след това се мачкали с лъжица, докато станат на каша.
Те нарекли ястието пюре – от френското puree – най-чист.
