Маниока

Храни на бъдещето - маниока

Храстовидното растение маниока произхожда от Южна Америка и е разпространено из тропическите области и Тайланд. От него се произвежда популярната тапиока, с която се изхранва 1/3 от Африка.

Маниоката е растение, което изисква минимални грижи за богати реколти. От грудковите и корени се извлича нишесте, изключително богато на калории. Корените на сладките видове също са годни за консумация. Растението е на второ място по продуктивност след захарната тръстика. За разлика от нея обаче, маниоката е подходяща за директна консумация и може да се преработва в брашно. Фактът, че е сред най-продуктивните растения, отглеждани за консумация от човека, я превръща в алтернативна храна за бъдещето.

Използваемите части на маниока са почти всички, всяка от които е заредена с различно съдържание. Ядливите коренови грудки са богати на скорбяла, а суровите корени - на гликозид на циановодородната киселина линамарин, манихотоксин. Тяхната концентрация разделя сортовете на горчиви и сладки. При горчивите коренищата не се консумират, тъй като дозите на циановодородна киселина са смъртоносни за хората.

При директна консумация трябва да се има предвид, че дозата на циановодородната киселина в едва 400 г сурова горчива маниока може да доведе до фатален край. Последиците варират от леко отравяне до атаксия и амблиопия.

При децата възникват нелечими форми на парализа. При стайна температура циановодородната киселина се изпарява бързо. За пълното ѝ неутрализиране обаче се изисква внимателна смилане на клубена.

Семената също се ядат. Те имат слабително действие и лекуват чувството на гадене и повръщане.

Освен своето кулинарно приложение, маниоката е полезна и в други аспекти. Така например поради своето антисептично действие тя обичайно се използва в Бразилия за консервиране на месо. Мехлемът от маниока пък е полезен при конюнктивит и язви на роговицата. Влага се и в някои козметични продукти.

5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

От другите ни сайтове