Изследване показа, че етикетите върху хранителните стоки не показват цялата информация за продукта. Оказа се също, че 60 процента от потребителите, дори и да прочетат етикета, не разбират прочетеното.
Производителите и търговците са намерили начин, с който едновременно да прикриват част от истината за съставките в храните и да спазват правилата за етикетите в страната.
По-голямата част от информацията е непълна или написана по начин, който подвежда потребителите.
Информацията заблуждава клиентите, че си купуват напълно безвредна стока, а това всъщност това не е така.
Проучване установява, че все повече хора се зачитат в етикетите на продуктите, но 60% от клиентите признават, че не разбират информацията, която четат.
Производителите и търговците на храни и напитки са длъжни да поставят етикет на български език на предлаганите продукти. Той трябва да съдържа задължително името на продукта, съставките, количеството им, трайността, условията за съхраняване, нетното количество и производителя.
Неточността при етикетите започва с Е-тата, които са споменати до едно в етикетите, но не е обяснено към коя категория спадат – подсладител, оцветител, консервант, както и до какви странични ефекти могат да доведат здравия организъм.
Така например за аспартама трябва да се спомене, че може да предизвика алергични реакции, а глутенът може да причини автоимунно заболяване.
Статистиката показва, че един на всеки триста човека на възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутен, което води до атрофия на лигавицата на тънкото черво.
Друга заблуда на производителите е спекулирането с думата пълнозърнест за хляба и някои тестени продукти.
Проучване показва, че по-голямата част от „пълнозърнестите храни“ по родните витрини са оцветени, за да постигнат естествения цвят на пълнозърнестото брашно.
Друга измама, която най-често се използва за месните изделия, е използването на фразата - с ниско съдържание на мазнини, като никъде по продукта не е пояснено колко ниско е съдържанието им.
