Кимчи представлява туршия, като основната ѝ съставка е китайско зеле. Всъщност тази традиционна корейска туршия донякъде напомня и за нашето кисело зеле. Основната разлика е в това, че в кимчи се слагат много подправки.
Най-често се добавят следните продукти – сок от лук, сок от чесън, домати, моркови, целина, репички, краставици, арпаджик и задължителният лют червен пипер. Всъщност в различните райони на Корея можете да срещнете и различни рецепти на пикантната туршия. Приготовленията за нея започват още от есента.
За разлика от българското кисело зеле, което се консумира през зимата, в Корея слагат на трапезата от лютото кимчи и през останалите сезони.
Обикновено кимчи се сервира като гарнитура на някое ястие – най-често туршията се предлага с ориз. Според някои източници има над сто вида кимчи – основните разлики са в продуктите, които се употребяват.
Кимчи става особено популярна на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година – хилядите посетители на олимпиадата са се възползвали и са опитали от пикантната туршия.
След това кимчи започва да се предлага в заведенията за бързo хранене и вече е толкова популярна, колкото японското суши, например. Интересната пикантна туршия може да бъде намерена и в лондонските ресторанти.
Днес вече в почти всеки супермаркет в Корея може да се намери от тази туршия. В миналото, обаче, хората са си я приготвяли у дома, при това в големи количества. Съхранявали са я в глинени съдове, които са заравяли в земята – заради порестата структура на глината, пикантната туршия се запазвала за дълго време.
Според голяма част от корейците кимчи е идеален лек за простудни и грипни заболявания. Освен това местните смятат, че една от причините за тяхното дълголетие е именно пикантната туршия.
Кимчи придобива все по-голяма популярност в света – приготвянето на туршията вече е признато от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Според организацията традиционното корейско ястие припомня колко е необходимо да се живее в хармония с природата.
