Живеничето (Scrophularia nodosa) е растение от семейство Живеничеви. Известно е още като разгон и растението на живеницата, откъдето идва и ботаническо му название.
В миналото растението било използвано за лечение на гнойни рани, абцеси, както и скрофулоза, известна също като живеница. Това заболяване е вид туберкулоза на лимфните жлези на шията. При нея те се надуват неимоверно и седят като твърди, изпъкнали бучки под кожата.
Съгласно учението, че външния вид на растението предрича с какви заболявания се бори то, растението било наречено живениче и използвано за лечение на тази болест.
През 1653 година живеничето било нарчано throatwort (ценна за гърлото) именно заради лечебните си свойства. Освен това, с живениче се лекували още лунички, петна и червенини по лицето. То борело отоци и тумори.
Днес приложението му е същото. Използваемите части са корените, надземните части и цветвете на растението. Основното му действие е антиартритно, дължащо се най-вече на иридоидите, които се съдържат него.
Основните здравни ползи, които носи живеничето, са най-вече противовъзпалителни, диуретични, стимулиращи кръвообращинието и сърцето свойства. Билката се прилага и като лаксатив. Вътрешно, живеничето се използва предимно като детоксикатор.
Приемът му подпомага изхвърлянето на глисти от организма. Прилагано външно, живениче се препоръчва при рани, изгаряния, язви, хемороиди, екземи и псориазис - за бързо зарастване.
Всичките си ползи живеничето дължи на ключовите компоненти в състава си. То съдържа ценни съставки като сапонини, фенолни киселини, алкалоиди, кардиоактивни гликозиди, флавоноиди и други.
В наши дни живеничето се използва активно както в народната, така и в традиционната медицина. С него се възбужда апетит и се противодейства на гушата. Често се използва против бяс, рак и хемороиди. Билката е силен сърдечен симулант и засилва сърдечната дейност и увеличава диурезата.
Силното кардиотонично действие на билката не позволява използването ѝ от хора със сърдечни заболявания или неправилен сърдечен ритъм.
