Бъдни вечер е един от най-светлите християнски празници. С него религиозния свят отбелязва раждането на Исус Христос.
В някои краища на страната ни Бъдни вечер се нарича Малка Коледа, Вечерня, Неядка и Кадена вечеря. Празникът е посветен на семейството, дома и огнището.
Традицията за Бъдни вечер повелява преди да се нарече празничната вечеря, стопанинът на къщата да запали най-големия пън в огнището. Той се нарича бъдник и трябва да е крушово, дъбово или буково дърво. Когато го постави в камината, стопанинът нарича Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!
В някои краища има традиция в бъдника да се издълбава дупка. В нея се сипват червено вино, тамян и зехтин за берекет. Малко преди да се постави в огъня, се запечатва с пчелен восък. По този начин се смята, че бъдникът е осветен и миросан и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.
На Бъдни вечер на трапезата трябва да има нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 12. Задължителни са постните сармите, пълнените чушки и компотът от сушени плодове. Трапезата се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. В някои краища се приготвя и малка пита със скрита паричка в нея. На когото се падне, ще бъде щастлив цялата година. В четирите ъгъла на стаята пък се поставя по един орех.
Преди вечерята да започне, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата. С него се прекадяват последователно и всички други помещения в къщата.
Пръв се разчупва празничният хляб, често наричан Боговица. Това прави отново стопанинът и най-възрастен в семейството. Първото парче се слага под иконата на Света Богородица. От тестото за погачата се пекат и малки кравайчета – колачета, които се даряват на коледарите на следващия ден.
По време на вечерята всеки трябва да опита всички ястия за Бъдни вечер, за да му върви годината. Трапезата на Бъдни вечер не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Точно в полунощ се ражда Христос. Тогава идват и коледарите.
В полунощ започват и т.нар. мръсни дни или погански дни. Те са дванадесет - от Коледа до Йорданов ден. През тях границата между земята и небето изчезва. Духове на умрели идват в света на живите и битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.
