Китайците първи в света са започнали да добиват сол, но както днес, така и преди пет хиляди години, когато за пръв път са опитали вкуса й, в Китай рядко солят ястията.
Това е странен парадокс, подобен на този с барута. Той отново е изобретен от китайците. Те измислили барута не за военни цели, а за да гонят злите духове.
Когато европейците, въоръжени с пушки, нападнали Китай, изобретателите на барута се оказали абсолютно безпомощни. Историята на солта в Китай е с хепи енд.
След като намерили солта, китайците направили истински скок в кулинарията – сетили се, че с нейна помощ могат да консервират продукти.
Без да разбират от химия, те изобретили начин за съхранение на продуктите.
Те забелязали, че ако сложат соеви зърна в глинен съд, при определена температура те започват да ферментират. Казано на научен език, ферментиращият продукт произвежда захар, от която възниква млечната киселина.
А тя е идеален консервант. Но сама не може да запази продуктите дълго време, защото храната се разлага от самата киселина.
Трябвало нещо, което по магически начин да забави процеса на ферментация, така че млечната киселина да консервира продукта, и това се оказала солта.
За да не се развалят консервираните продукти от кислорода, те се затваряли в глинени съдове или ги потапяли в течност – нещо подобно на начина, по който правим днес кисели краставички.
