Съставена от 17 508 острова, много от тях безименни, протегнала ръце едновременно към Азия и Австралия, Индонезия предлага неочаквани и разнообразни кулинарни пътешествия из своите кътчета. Индонезийската кухня е много разнообразна и вкусна.
Както повечето държави в Югоизточна Азия, кулинарните традиции на Индонезия са повлияни от гастрономическата намеса на завоевателите, покорявали островите в продължение на векове.
Основното хранене в Индонезия се поднася на обяд. Ястията се сервират върху бананови листа на масата, около която се събира семейството. По средата се слага оформен като висок конус сварен суперполиран ориз.
Менюто обичайно включва супа, салата и основно ястие. То винаги се съпровожда от един или повече самбал – пасти от подправки, с които се овкусяват ястията. Храната се загребва задължително с дясната ръка.
Основната храна на индонезийците е оризът. Местните жители смятат тази култура за храна на боговете, и дори на държавния герб на страната са изобразени оризови класове. Според една от легендите юноша, попаднал на небето, донесъл от там оризови зърна в цепнатините на петите си. Оттогава без ориз не минава нито една церемония.
За национални блюда се смятат наси горенг (пържен ориз) и мие горенг (пържена юфка). „Наси горенг” представлява люто месо с ориз, скариди и зеленчуци. Ядат го и на закуска, и на обяд, и на вечеря.
Сред местните блюда най-популярното е сатай. Това са шишчета на дървени шишове, които се приготвят от пиле, риба, скариди, телешко или свинско месо в различни маринати и сосове, от които най-традиционният е фъстъченият.
Индонезийците са почитатели на „сото“ (супи), като в различните области се приготвят местни специалитети. Сото Джакарта например е изключително ароматна супа, приготвена от билки, кокосово мляко и месо. Фъстъченият сос се използва в много ястия.
В Източна Индонезия оризът е заменен от пшеница, саго, маниока и сладки картофи. Саго е нишестето, което се получава след обработка на сърцевината на палмата саго Metroxylon sago, или по-точно меките и порести клетки в кората на дървото. От него се приготвят палачинки в съчетание с риба и зеленчукови ястия.
Индонезийската кухня се слави и с ястията от соя. Световноизвестното темпе от Ява представлява адаптирано за тропическия климат на Индонезия тофу.
Приготвя се чрез контролирана ферментация, като соевите семена се затварят във формички за кекс. Ферментиралата соя съдържа повече протеини, фибри и витамини. Обикновено темпе се реже на парчета, накисва се в солен сос и се пържи до златисто.
Вижте две страхотни рецепти за Задушено пиле с банани по индонезийски и Пикантни индонезийски пилешки шишчета.
