Днес в Перу има безпрецедентен феномен. Храната, която се възприема като нещо обикновено в много страни, там е равносилна на религия.
С годините тя се превръща в движеща сила, която създава производители, готвачи, предприемачи, ресторантьори и потребители. Днес над 80 хиляди млади перуанци са избрали да учат гастрономия, вместо да играят футбол.
Перуанската кухня е родена от сливане на древните кулинарни традиции от предколумбовата епоха с богатата кухня на испанците, обогатена от вкусни и ароматни арабски влияния, към което по-късно се добавя наследството на робите от Африка. Всичко това по идеален начин е допълнено и от уменията на френските готвачи.
Цялото културно разнообразие създава шарен микс, или така наречената mistura, в която се оплитат вкусове и техники от четири континента, за да създадат смайващото богатство на перуанската кулинария. Стилът фюжън в перуанската кухня съществува вече пет века.
Самите перуанци твърдят, че няма по-разнообразна кухня от тяхната – броят на традиционните ястия е известен – те са 491. В това отношение с Перу могат да мерят сили само Франция, Китай и Индия. Достатъчно е да се спомене, че по протежение на перуанския бряг дълъг 2250 км съществуват над 2500 различни видове супи, а традиционните десерти са повече от 250.
Класическата перуанска кухня е привлекателна заради необичайно ярките и пъстри цветове и заради пикантните нотки, дължащи се на лютите чушки, които имат стотици разновидности и които са основна съставка. Привлича и със смелите и хармонични ароматно-вкусови комбинации.
Най-голямото очарование на тази традиция безспорно идва от съставките – това са продукти с вдъхновяващи имена и уникален вкус като мака – крайно полезен и вкусен корен, каму каму – облите плодчета на храст от Амазония, които се считат за суперхрана, якон – продълговат хрупкав и леко сладък кореноплод от Андите, черимоя – сочен и вкусен андински плод, рокото – вид чушки, подобни на камбите, камоте – сладък картоф, ахи – различни видове люти чушлета или лукума – плод от високите крайбрежни долини.
В някои много високи части днес все още се ядат месо от лама, алпака и диви животни. Общо за всички андински зони на Перу е използването на месото от морско свинче или куй, животно, което от хилядолетия е част от местната култура и чието месо е с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на протеини.
Вижте апетитни рецепти за Пъстърва по перуански, Антикучос, Супа а ла Криола, Севиче.
