Рапицата произлиза от семейството на брюкселското зеле и броколите. Наименованието ѝ идва от латинската дума за ряпа.
Рапицата се използва за производството за много суровини – биогориво, машинни смазки, растителни мазнини, мед и природни инсектициди. Растението е третият най-голям източник на растителни масла в света. За ползите и вредите от рапичното олио обаче се водят нестихващи спорове.
Рапичното олио се произвежда за пръв път през 19 век. Тогава се използва основно като смазка за парни машини. Горчивият му вкус не позволявал консумацията му от хора и животни.
В натуралният си вид рапичното олио съдържа около 50 % ерукова киселина и глюкозинолати. Ерукова киселина е силно токсична. Поради това олиото е забранено за консумация през 1956 г от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ. Няколко години по-късно, канадски селекционери подбират сорт, който не съдържа нито едно от вредните вещества.
Оттогава, то започва да се използва масово в хранителната промишленост. В повечето страни рапичното олио се нарича канола - търговската марка, под която е пуснато в продажба. Логото обаче се налага като име на продукта, за да се избегнат асоциациите с нещо вредно.
У нас през последните години отглеждането на рапица става все по-популярно. Най-широко застъпено е то в Северна България, където дори измества зърнените култури.
Според изследователите, рапичното олио има благоприятно действие върху човешкия организъм. Подобно на повечето растителни масла, и в рапичното се откриват полезните фосфати, както и витамините Е и К.
От рапица се произвежда и мед. Той има бял цвят, силен сладък вкус и добри хранителни характеристики. Изследванията показват многото подобрения, които той носи при костни, ставни и стомашно-чревни проблеми. Мед от рапица се препоръчва още при сърдечни заболявания. Един от проблените при него е, че трудно се произвежда, тъй като кристализира едва седмица след изваждането.
Друга полезна част от рапицата е цветният прашец. Той се използва за лечение на варикозни вени и за подобряване на общото състояние на болните хора.
Маслото от рапица и до днес се използва като силен инсектицид. Все още няма категорично доказателство дали рапичното олио може да се разгражда от организма. Според някои то остава като мастни натрупвания върху вътрешните органи. Въпреки това продуктът масово се използва в хранителната промишленост за направата на маргарини, полуфабрикати, чипсове и др.
