Субпродуктите са части и органи от трупа на животното, които имат хранително значение. Техният състав и здравословно значение са съществено различни. Най-общата класификация ги разделя на вътрешни и външни.
След отделянето от тялото на животното, от субпродуктите се почистват замърсяванията, ненужните тъкани и кръвта, които са основна причина за бързото им разваляне. По този начин се подготвят като полуфабрикати за по-нататъшна употреба.
Вътрешните субпродукти условно се наричат карантия. В тази група влизат черният дроб, сърцето, далакът и други. Втората група са външните субпродукти като крака, уши, кожа.
Вътрешните субпродукти се делят както по това от какво са изградени, така и според цвета си – червена и бяла карантия. Те могат да бъдат изградени от паренхимна тъкан – черен дроб, бъбреци и далак; от съединителна тъкан – стомах, черва и бял дроб, както и от мускулна тъкан – сърце и език.
Поради голямото разнообразие хранителният състав на субпродуктите не е еднакъв. Вътрешните продукти са много по-хранителни и богати на полезни вещества, докато външните не се радват на подобни субстанции. Така например белият дроб е богат на колаген и еластин, сърцето е с хранителна стойност, близка до тази на месата от първо качество, бъбреците изобилстват на липиди и азотни вещества, а черният дроб изобилства от пълноценни белтъчини, гликоген, креатин, холин, водно и мастноразтворими витамини.
В наши дни обаче има един често пропускан фактор - употребата на много химикали при отглеждането на животните. Антибиотиците, синтетичните витамини, растежните стимуланти и оцветители, а понякога и хормони, които се използват, се натрупват най-вече в органите на животните.
В най-големи количества могат да се открият в черния дроб и далака, а в някои случаи и в бъбреците, мозъка, стомаха и червата. Като най-рисков контингент специалистите определят пилешките дробчета.
