Психолози твърдят, че почитателите на тиквени и слънчогледови семки имат непоследователен и дори опасен за околните характер. Според водещите специалисти афинитетът към семките често крие зад себе си нервност и склонност към насилие.
В науката, изследваща дълбините на човешкото подсъзнание, има цял клон, който изследва и изучава връзката на отношението на човека към храната и особеностите на неговия вътрешен свят.
Учените, посветили работата си в тази област на психологията, смятат, че по това, което ядем, може да се разбере какво човек крием в подсъзнанието си и как това рефлектира на отношенията със заобикалящия ни свят.
Последно проучване на експертите, търсещи връзката на хранителните навици с поведението, сочи, че страстните любители на семките са неспокойни по характер.
Те крият истинската си същност, като в същото време трупат злоба и агресия към всички в тяхното обкръжение, дори и членовете на собствените им семейства.
Те не изразяват гласно чувствата си и семките за тях са вид отдушник. За околните такива хора са приятни и дори добри, но отвътре те са изпълнени с гняв.
Тези тежки квалификации се отнасят за хората, които не могат дори и ден без да хапват семки, а не за тези, които обичат да опитват вкусните ядки от време на време.
Механизмът при любителите на семките е както следва - Какво правим със семките? Гризем, задавайки непосилна работа на зъбите. Никой не поглъща семките, не ги смила с миксер.
За тези хора психолозите смятат, че същността на яденето на семки се състои в това те да бъдат раздробени, натрошени, смачкани, което от гледна точка на психиката е израз на агресията, която толкова съвестно трупат у себе си любителите на семки.
Семките за този вид хора са вид средство за потискане на стаената злоба и начин да не избухнат и да наранят околните. Експертите обаче отбелязват, че рано или късно, ако не потърси квалифицирана помощ, това ще стане, без значение от изяденото количество ядки.
