Югоизточната ни съседка Турция се гордее с богатите си традиции за приготвяне на мезета. Типично за отбелязването на големите празници в Турция е да се споделя трапезата в компанията на приятели и роднини както у дома, така и в ресторантите - всъщност тези традиции са ни добре известни, тъй като отдавна са станали общобалкански.
Думата “мезе” идва от персийски език и означава закуска. Голяма част от храните, които и днес наричаме мезе също са с персийски произход и са достигнали до местата в които се е простирала Османската империя. Тоест кухнята, с която се гордеем, е донесена у нас от турците.
Когато говорим за турски мезета, няма как да не отбележим очевидната прилика, които те имат с нашите, типично български разядки. В Турция бялото сирене например е основна част от мезето.
Разновидности на кьопоолуто и други зеленчукови салати, често се сервират като безплатно предястие, като в някои ресторантите дават и да се опита, преди да се поръча. Лютите чушки, туршиите, лозовите сарми за задължителни.
Сред традиционните мезета на южната ни съседка челно място заемат маринована скумрия, така нареченият джаджък, който по своята същност представлява настъргана краставица с цедено кисело мляко и чесън (подобен на нашата млечна салата и на гръцката дзадзики).
Друга обичана разновидност на джаджъка е али назика, което представлява цедено кисело мляко с печен патладжан и чесън.
Също така, високо ценени са и платата от студени, но предварителни сварени или изпържени зеленчуци, както и панирани миди, калмари в сос, салата от домати и краставици, тарама хайвер.
Още един типичен пример за турско мезе е имамбаялдъ - едно от най- обичаните зеленчукови мезета, което може да замести дори основно ястие в турската кухня.
Едно от най-любимите мезета на турците, с което се комбинира тяхната традиционна ракия, наречена „ракъ” или „лъвско мляко”, е Езме със сос от нар.
Съдържанието на тази пикантна разядка включва печени червени чушки, домати, кромид лук, орехи, магданоз, завидно количество чесън и сос от нар.
