Властващият мит за вредата от захарта често се пресъздава със забавни карикатури. Можем да видим на някои от тях как подскачаща ракова клетка нетърпеливо захапва бучка захар. Сладката подправка е обвинявана, че при редовна консумация, стимулира растежа на раковите клетки. А сега си представете, че оставен да гладува за поредната си порция глюкоза, ракът умира. Всички наши клетки имат нужда от глюкоза (кръвна захар) за производство на енергия и следват закономерния жизнен цикъл на растеж, делене и смърт.
Подобно на листата на дърво старите клетки умират и се заменят с равен брой нови и здрави. Ракът се развива, когато старите клетки отказват да умрат, но продължават да растат, да се делят и да прогресират на конкретно място. Така те създават тумор.
Познатата ни поговорка Ракът обича захар започва да си пробива път през 1924-та година след спорно разтълкувана позиция на д-р Ото Варбург, изведена от неговата публикация За метаболизма на туморите. Известният учен, спечелил Нобелова награда, твърди в писанията си: …Обобщено в няколко думи, основната причина за рака е замяната на усвояването на кислород в нормалните клетки на тялото с ферментацията на захар. Много хора, които пишат научни трудове по същата тема през идните години, цитират погрешно изявлението на Варбург, разпространявайки израза ракът обича захар.
Хипотезата на Варбург гласи, че развитието на рака бива причинено, когато раковите клетки преобразуват глюкозата в енергия, без да използват кислород. Здравите клетки се сдобиват с нея, като ползват пируват и кислород. Пируватът се окислява в митохондриите на здравите клетки, а германският биохимик смята, че тъй като раковите клетки не окисляват пируват, то ракът трябва да се счита за митохондриална дисфункция.
Сега, когато знаем повече за генетиката на рака, ние знаем, че ракът не е митохондриална дисфункция, а се причинява от генетични мутации, които се появяват в BRCA1 и BRCA2 гените. Вярно е, че здравите клетки и раковите клетки преобразуват храната в енергия по различни механизми, но тази разлика е сравнителна и отличаваща едните от другите, а не причина, водеща до рак.
Казвано е много пъти, че раковите клетки са безсмъртни, или по-скоро, че те не умират по начина, по който го правят здравите. Учените са изследвали този феномен и може би са на път да открият какво успяват да направят туморните образувания, за да избегнат клетъчната си смърт. В лабораторни изследвания, проведени в Университета Дюк, се разкрило, че раковите клетки изглежда използват комбинация от захар и специфични протеини, за да продължават да се увеличават, когато би трябвало вече да умират.
Най-вероятно те използват и усвояват захарта с висока скорост, за да игнорират клетъчната инструкция да загиват. В този смисъл може ли захарта от съучастник на рака да се превърне в неговата ахилесова пета?
В Университета Джон Хопкинс, група изследователи търсят начини да надхитрят раковите клетки, като ги принудят да се делят по-бавно и евентуално да се самоубият. Те проучили процеса на ненормалното гликозилиране - как раковите клетки съчетават и карат да се сработят протеините и захарта, за да могат да се поддържат живи. Когато на тези клетки се дава N-бутират (сол) с въглехидрати (съдържащи захар), клетъчната пролиферация се забавя. С цел да накарат раковите клетки да се „нахранят“ с убиващото ги лекарство, учените произвели хибридна молекула, направена от обикновена захар и N-бутират. Тъй като ракът с удоволствие и лесно абсорбира захарта, болните клетки усвояват тази нова молекула, която разбива способността им да продължават да се делят и в крайна сметка те загиват.
Друг екип от учени също работи върху създаването на лекарства, които целят да се възползват от слабостта на рака към захарта. Някои от тези нови медикаменти могат да се прилагат заедно с химиотерапия, за да може туморните клетки да бъдат заблудени и да бъдат изложени по-ефективно на въздействието на химио лекарствата. В Швейцария учените разработват захарно покритие, което да обгръща квантови точки, или нанокристали на лекарства, които ще могат да пътуват само до черния дроб, като се избягват другите органи. Захарта в тези малки дози е съставката, която способства лекарствата да бъдат насочени към една определена част на тялото, като по този начин се намаляват нежеланите странични реакции и се повишава ефектът на медикамента.
Бъдете разумни в здравословната си диета
Захарта осигурява енергия, но не ви дава никакви хранителни вещества, които са необходими, за да намалите риска от рак. Естествените захари се намират в плодовете и зеленчуците, както и в меда и меласата. Тези натурални продукти трябва да бъдат част от здравословния ви начин на хранене. Преработените захари като бялата или кафявата захар трябва да се избягват или ограничават. Консумирането на твърде много калории, дошли чрез захарта, може да доведе до затлъстяване и високи нива на [инсулин], което би допринесло за повишен риск и от рак.
Обърнете гръб на сладките храни като бонбони и бисквити, на тестените и мазни изделия и на натъпканите с подсладители газирани напитки, за да намалите риска от рак. Балансирайте вашата диета с растителни и пълнозърнести храни, риба и фруктова захар.
Използвайте бялата рафинирана захар оскъдно и оставете нейната положителна роля за здравето да бъде разиграна от изследователския порив на учените. В никакъв случай и не се лишавайте от натуралния ѝ заместител. Захарта не кара ракът да се развива. Ако направите така, че всичките ви клетки да гладуват от липса на глюкоза, то ще лишите здравите от енергия и няма да намалите опасността от увеличение на болните.
