От най-обикновен кекс до елегантен крем Брюле или пък тирамису, повечето от нас се наслаждават на вкуса и усещането, което сладките радости ни предоставят. Всеки от нас има своя фаворит, но първенецът в класацията на малки и големи за най-обичани сладкиши определено е тортата.
Един известен цитат казва Като нямат хляб, да ядат пасти. В днешно време има хиляди рецепти за вкусен и пухкав хляб, но определено всеки от нас би хапвал торта отново и отново. Сутрин - ароматно кафе, парче торта - аромат на канела, малко стафиди за финес, шоколад и две бучки захар - конфекция, достойна за Милано.
Следобед или след вечеря тортата завършва всяко ядене. Тя се е вкоренила в нашите тържества и празници и едва ли можем да си представим повод без нея - рождени дни, годежи, сватби. Трудно е да се назове повод, на който вълшебният десерт да не пасне.
А няма нищо по-лесно от домашната торта - малко време, много любов и внимателно подбрани съставки.
Тортите са толкова популярни, че можете да ги намерите почти навсякъде - от готовия микс за тесто, готови блатове, та чак напълно готови във фризерите за сладолед. Из целия град торти се продават в пекарни, ресторанти, кафенета - та дори и на бензиностанциите.
В началото бе тортата
Задавали ли сте си въпроса защо тортата е кръгла? Някои мислят, че има нещо общо с древния ѝ предшественик, когато по-скоро е приличала на хляб. Дори има легенди, че се е пекла на горещ камък под жаркото слънце.
За тези първообрази на сегашните торти се смята, че са направени за първи път още през последния период от каменната ера, като твърденията се основават на доказателства на археолозите от останки от неолитни селища.
По-късно древните египтяни разработили фурни, които предлагат много по-надежден метод за печене. Гърците въведели сладкиши, наречени plakous (което означава плосък), които обикновено са комбинация от ядки и мед.
В римската епоха нещата наистина започват да придобиват признаци на готвене - или печене, така да се каже. Римските САТУРА са плоски тежки торти с включени съставки като ечемик, стафиди, кедрови ядки, семена от нар и сладко вино.
Друга популярна торта от времето е била libum, предшественик на днешния чийзкейк, който се използвал предимно в жертва на боговете (Юпитер очевидно не си е броял калориите). В последните години на Римската империя започват да се добавят към тортите съставки като и масло, сметана, яйца, подправки и захар.
Еволюцията на тортата продължава по време на Възраждането, когато италианците въвеждат бисквитите. Хранителни историци смятат, че това са първите бисквитени торти, въпреки че тези тънки хрупкави сладкиши вероятно приличат на бисквитка повече от торта.
В средата на 18-ти век започват да се използват за печене кръгли тави, наподобяващи днешните форми за печене.
В средата на 19-ти век тортата вече заема подобаващото първо място сред десертите. През годините са изпробвани много съставки, много методи и какво или още не. Фурните се модернизираха, появиха се нови уреди, бъркалки, формички и т.н.
Но едно нещо не се е променило вече векове - любовта на хората към тортата.
С много тортена любов, Ваша В. Величкова :)
