Понеже съм си от Свищов, а Търново е наблизо, наскоро разбрах за това, че доцент Иван Лазаров от Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и методий" в продължение на 30 години е изследвал древната българска кухня. Също така този доцент е изящен кулинар и готви само по древни български рецепти. Средновековната ни история е пълна с информация за войни и владетели.
Но това, което ни описва най-добре е животът на обикновените хора и най- вече това, с което са се хранели в ежедневието си. Прабългарите са консумирали основно месо, мляко и млечни продукти. Доцентът споделя, че прабългарите живеели благодарение на своите стада. Те не обичали да хапват храни с растителен произход, защото мислели, че разравянето на нивите е отваряне на път към света на мъртвите.
Когато приели християнството, начинът им на мислене се променил. Новата религия карала хората да постят от двеста до двеста и петдесет дена в годината. Това накарало хората от скотовъдци да се превърнат в земеделци и така постепенно се появяват сезонните ястия.
Прабългарите са се научили от византийците как се вари на пара, задушава и пържи. Хлябът на трапезата на българина се е появил едва през единадесети век. Все пак по онова време за най-плодородни в Европа са се смятали нашите земи, защото при нас никога не е имало смърт от глад.
Всички, които минавали по нашите земи, са се възхищавали на евтините и вкусни храни, а също и на хубавото и скъпо българско вино. Всички, които минавали през нашите земи разказвали, че ние сме носели одежди на принцове и принцеси. Византийците били очаровани от нашият вкусен хляб. Доцент Лазаров казва още, че постепенно от Византия дошли ароматни подправки, които били пренесени от Китай и Индия.
Доцентът е сготвил над 25 древни рецепти, които е открил по време на своето изследване на нашата кухня. Забележете, че най-много информация за бита и ежедневието на древните българи и била намирана в техния боклук. Историкът казва така: "Възстанових една от гозбите: Разфасована телешка глава се сварява, а след това, към обезкостеното месо се слагат различни зеленчуци- лук, зеле, нахут, бакла. По онова време са отглеждали краставици, ряпа, леща, моркови. На мястото на картофите са използвали пащърнак".
Българите, които били по-заможни по онова време, предпочитали в храната им да присъстват по-тлъсти меса. Приготвяли са печено агне, пълнено с най-различни вкусотии. Обичайни били и пълнените хлябове- лучник и зелник. Сред най-популярните ястия тогава е била буранията, която се правила от булгур и кисело зеле.
Баклата нашите деди консервирали, като я слагали в делви, запечатани с кал. Така консервирана, можела да издържи цяла зима. Интересно е, че през Средновековието е имало повече сирена, отколкото има сега. Най-известното било сиренето "бранза". Чорбите по онова време, били наричани "сочиво". Готвачите ги наричали "сокачи". Кулинарията е била най-високо платеният занаят във Византия и Османската империя.
Според древните данни, готвачът взимал двойно повече пари от ходжата. Друго ястие, което е било опитано от доцент Лазаров се нарича: "Радостта на войника". Това ястие се прави от месо и се казва още телешко разсол- приготвя се в казан, на дъното на който се нареждат накълцани кости. Върху тях се прави скара от лозови пръчки и върху нея се нареждат мръвки, които се осоляват и се засипват с най-различни видове зеленчуци.
Най-отгоре отново се слагат лозови пръчки и всичко това се притиска с камъни от реката. Слагали се сто грама ракия и малко вода. Ястието се овкусява с хрян и се пече 4-5 часа на слаб огън. Болярите пък си хапвали и чомлек.
Кашата от булгур също била много известна по онова време. Десертите били киселото мляко с петмез и булгур с прясно мляко. Правили са си и хляб гюзлеме, който се пече на сач. Смесвали го с кисело мляко, разделяли тестото на топки и го точели. Корите мажели обилно с масло и им поставяли плънка.
После ги завивали на руло и ги печели. Така се появила пицата Калцоне, с която италианците са хвалят толкова много, а се оказва, че тя си е наше дело. Надявам се статията да ви е била интересна.
