Аки е вечнозелено дърво, което расте до 10 метра, с късо стъбло и гъста корона. Отглежда се предимно в Западна Африка в Камерун, Габон, Сао Томе и Принсипи, Бенин, Буркина Фасо, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Мали, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне и Того.
Твърди се, че плодът е бил внесен от Западна Африка в Ямайка през 1778 година от роб на кораб. От тогава той се превръща в основна характеристика на различни карибски кухни, а също така се отглежда в тропическите и субтропическите райони на други места по света.
Плодовете му се доближават до плодовете на личи и има деликатен, леко орехов вкус. Аки е класирано на второ място в света според проучване на National Geographic за национални ястия.
Плодът първо е въведен в Ямайка, а по-късно в Хаити, Куба, Барбадос, Флорида и в Съединените щати. Натрошените незрели плодове произвеждат пяна, която се използва като сапун. Дървесината е устойчива на термити, и може да се използва при направата на различни изделия. Екстрата от семената се използва за борба с паразитите.
Зрелите плодове се консумират за понижаване на висока температура. Лапа от смачкани листа се слага на челото за облекчаване на главоболие, както и върху кожата за лекуване на язви. Плодът е годен за консумация само когато е напълно узрял.
Неузрелите плодове Аки съдържат токсини и могат да бъдат опасни. Може да предизвикат повръщане, диария, сънливост, кома и дори смърт. Семената на неузрелият или пък презрял плод също са токсични. Когато са подбрани внимателно, Аки са вкусни и безопасни за консумация.
Обикновено се консумират сурови, пържени в масло, или се смесват в супи. В Ямайка ги варят с Моруна, лук и домати, или с къри и се сервират с ориз. За много ямайци неделя не е неделя без Аки и суши.
Сервират аки за закуска или обяд. В периода на 1973 до 2000 вносът на консерви с Аки е бил забранен в САЩ, тъй като от контрола на храните са били открили завишено консервирано количество на неузрели плодове.
