Около 5-сантиметров хляб, който обаче е опечен през далечната 1817 година, се предава в семейство Лерфт от Бавария като старинна реликва. Почти 200 години фамилията съхранява хляба.
Въпреки че преди два века размерите му не са били толкова скромни, днес той е само 5 сантиметра. Понеже през 1817 година брашното е било дефицит, за омесването на хляба са използвани още тебешир и пясък.
Той е бил увит в амбалажна хартия, която също се пази от 73-годишната баба, която от своя страна, ще го предаде на следващия най-възрастен човек от рода Лерфт.
Във времето, когато е приготвено, хлебчето е струвало 4 пфенинга, което днес се равнява на 40 евро.
Причината за високата цена е липсата на пшеница в тази година. Заради изригване на индонезийския вулкан Сумбава в цяла Европа и на много места по света настъпил остър недостиг на храна.
Изхвърлената пепел е засенчила Слънцето, а температурата е паднала, което е навредило на реколтата за годината. По тази причина на готвачите се налагало да търсят заместители на пшеничното брашно, за да омесят хляба.
200-годишната антика в Бавария може да се окаже най-стария хляб, която свидетелства за това събитие. Той е съвсем малка ролка и носи печат с годината на производството си 1817.
