Кратка история на соята

Соя

Преди много години европейците посетили Китай и там с изумление забелязали, че хората правели сирене, въпреки че не познавали млякото и млечните продукти. Когато видели соевите бобчета, те останали смаяни от това растение. Китайците искали да съчетаят процеса на киснене и варене на соята, защото на нея ѝ трябва много време да се кисне, понеже съдържа много канцерогенни вещества.

Не можете просто да я сварите като боба или лещата. Затова умните китайци киснели соята в студена вода няколко часа, след това я слагали да ври цяло денонощие. Интересно, нали? Когато този процес бил завършен, соята можела да се усвои почти на 100% от организма. Но за толкова дълга обработка трябвало да се правят по-големи количества соя - от порядъка на 80-100 кг.

Полуфабрикатът, който получавали, китайците използвали за направата на соево мляко и сирене. Първата японска историческа справка за соята датира от 712 година, а в края на XV век соята се разпространява много бързо на териториите, които сега се заемат от Северна Индия, Индонезия, Филипините и др.

С течение на времето соята била основен продукт в кухнята на азиатските страни. Ястията, приготвяни от соя, като мисо, темпe, сиренето тофу имали много малко общо със соевите бобчета както на външен вид, така и на вкус. Поради тази причина първите европейци, посетили азиатските страни, не споменават за соята като селскостопанска култура.

За разлика от тях обаче следващите, които посетили Китай и Япония в края на XVI и началото на XVII век, споменали за специален вид боб, от който хората правели различни храни. През 1665 година испанският пътешественик Доминго Наварес подробно описал тофуто като най-разпространеното ястие в Китай.

Тофу

Китайците получавали от соевите бобчета мляко, а после го превръщат в нещо подобно на сирене. Масата сама по себе си е безвкусна, но е чудесна със сол и билки, написал той.

В края на XVII век соевият сос станал обект на усилена търговия между изтока и запада. Тези събития окончателно потвърждавали, че Западният свят приема соята като хранителен продукт. Първите соеви плантации от промишлен тип били направени през 1804 година в Бивша Югославия или по-точно - в град Дубровник, който сега се намира в Хърватия. Хората там отглеждали соята както за тяхна храна, така и за храна на животните.

По време на Първата световна война генералите в Русия се замислили дали да не използват соята, за да решат продоволствения проблем на войските си. Но не успели да стигнат до нея, защото неочаквано възникнало Октомврийското въстание и соята била забравена.

Соеви зърна

Второто пришествие на соята в Русия станало през 30-те години на миналия век, когато държавата не можела да се справи с мизерията и соята била много добро решение. От този момент нататък за соевите бобчета се говорело навсякъде. За тях се пишело дори по вестниците.

5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
Теодора Мещерова
Така е, но все пак е доста полезна, защото е зърнена култура.
0
0
Албена
Албена
27.09.2016 23:14
Лошото е, че соята е един от най-разпространените гмо продукт.
1
0