Есенната миризливка е представител от семейство Tricholomataceae (Есенни гъби). У нас тя е известна още под имената Обикновена орешарка, Сивушка и Чучулетка. Ако пък сте в друга страна и ви се наложи да споменете нещо по повод тази гъба, то е добре да знаете, че на английски тя се нарича Clouded agaric, на немски - Nebelkappe, и на руски е Говорушка серая.
Есенната миризливка е ядлива гъба, която може да се консумира прясна, сушена или дори да се консервира за дълго време. Въпреки това някои автори смятат, че силният ѝ аромат и вкус могат да причинят стомашни неразположения и препоръчват на хората, които имат проблемен стомах или да я избягват, или поне да я преварят, преди да пристъпят към същинското ѝ приготвяне.
На цвят шапката ѝ е сива в различните му нюанси от много светло до оловно понякога. Срещат се и представители с бяла гугла с по-тъмен цвят в средата. Формата ѝ е звънчевидна в началото, а по-късно и фуниевидна. Диаметърът, който обикновено достига, е максимум 20 см. Докато гъбата е млада, отгоре по шапката тя е покрита с бял налеп.
Надолу по пънчето могат да се забележат гъсти бели или кремави ламели. Самото пънче има формата на бухалка, защото е по-удебелено в основата. При младите екземпляри е плътно, а при по-старите е кухо, а отвън е гладко или с едва забележими влакна.
Месото е бяло и плътно а миризмата му е особена и силна, като някой хора дори я описват като неприятна.
Спорите имат елипсовидна форма, а споровият прах е кремав на цвят.
Най-често могат да бъдат открити през есенните месеци в иглолистните и широколистни гори във всички родни планини. Рядко ще намерите няколко самотни представителя на този вид гъби - обичайно те растат на големи групи.
