Следващия път, когато си поръчате белгийска бира, знайте, че вие не просто пиете алкохол, а черпите културен опит. ЮНЕСКО добави белгийското пиво в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.
Белгийците се славят като една от световните бирени нации. Тяхното пиво има широка гама от вкусове – от крайно кисел до горчив вкус. В почти всеки град и село на малката западноевропейска държавица има пивоварна с вековни традиции.
Историята на беглгийската бира започва в Средновековните години. Пивоварската традиция във Фландрия е започната не от кого да е, а от изолираните от обществото тогава монаси. Тяхното изобретение се харесало на хората и се превърнало в традиция. Днес Белгия е на челни позиции във всички класации, които са свързани по един или друг начин с бирата, а почитателите на пивото стигат понякога дори и до крайности.
Няма град в страната, където да не се организира бирен фест поне веднъж в годината. В няколко населени места тези събития дори са ежемесечни. В Белгия е построен първият бирен тръбопровод, който извежда пивото директно от завода до няколко пивници в центъра на стария Брюж.
Във времената на криза, когато консумацията на бира бележи спад в целия свят, единствените места, където потреблението се повишава, са Белгия, Намибия и РЮА, показват още статистиките.
Разбира се, появиха и критики към ЮНЕСКО за решението да определи бирата за културно богатство на човечеството особено в дните, когато злоупотребата в световен мащаб става все по-голям проблем. От организацията обаче се защитиха с тезата, че бирата е нещо повече от алкохолна напитка. Бира се използва от хората не само за пиене, но и за готвене и произвеждане на различни продукти, изрази своята позиция ЮНЕСКО.
Наред с белгийската бира списъкът с нематериалното културно наследство бе попълнен в чест на починалия вече революционер Фидел Кастро и с горещия кубински танц румба, както и с традиционното народно пеене на Уганда, което е застрашено от изчезване.
Списъкът на нематериалните културни ценности бе създаден преди 10 години, като целта му е най-вече да се повиши осведомеността за тях, докато ЮНЕСКО също понякога предлага финансова или техническа помощ на страните, борещи се да ги защитят.
