Пастирът на манастирските кози на име Клади от планината Сабл в Йемен първи забелязал възбуждащото действие на кафето върху нервната система. Козите, които през деня консумирали опадали плодове от кафеени храсти, през нощта не заспивали и блеели. Монасите дълго се чудили на какво се дължи това, но забелязали, че след като ядат от тези плодове, блеенето е резултат на консумацията на кафеените плодове.
Тези храсти били пренесени от етиопската провинция с център Каффа. В чест на тази провинция Каффа нарекли растението кафе, което на арабски означава да бъде силен, активен и пр. От тези времена се води спорът дали кафето е полезно или вредно.
През XVII век мюсюлманската религия го забранява. Подобна забрана съществувала и за етиопските християни. След много спорове дали е полезно или вредно кафето между мюсюлманите в Мека се стигнало до компромис - кафето било обявено за нежелателна напитка.
В турската столица е открито първото кафене. В Лондон отварят първите кафетерии през 1652 г., в Марсилия - 1671 г., а година по-късно и в Париж.
В съвременни дни за страдащите от хипертония, хроничен гастрит, язвена болест, бъбречно-каменна болест и хроничен нефрит, диабет, подагра и пр. не е препоръчително да консумират кафе.
В по-новите изследвания кафето не е така анатемосвано, стига да се приема в умерени количества и да се приготвя от качествени сортове.
Йеменското кафе от сорта Мокко се счита за най-качествено. Бразилското и колумбийското кафе са също с отлични качества, особено от сортовете Моле, Ред циркл и Рио.
Сред по-нискокачествените са либерийското и конгоанското кафе. Конгоанското кафе Робуста се използва за производство на разтворимо нескафе и съдържа най-много кофеин. В България за съжаление кафето Робуста е най-употребявано поради ниската му цена.
