Според съвременните изследвания прасетата са много чувствителни и интелигентни същества, с много силно обоняние и се отличават с колективен дух. Прасето става и много привързано към стопанина си, а ако много се травмира, може да получи язва. То е четвърто по интелигентност след човека, маймуната и делфина.
Остава единственото животно, чиито органи и до ден днешен се използват за трансплантации в човешкия организъм. Но докато хората се криели в кожите на убити животни, прасетата пазели своята кожа, като се търкаляли в калта.
В книгата си Златната клонка Джеймс Фрейзър подробно изследва колебанието между божествено и мръсно, с които е било натоварено прасето в древен Египет. Египтяните се отвращавали от прасето и са го смятали за мръсно и гнусно животно. Ако човек дори неволно се докоснел до прасе, той трябвало да влезе в реката заедно с дрехите, за да измие от себе си петното.
На свинарите се забранявало да влизат в храмовете и се женели помежду си, защото никой не искал да даде дъщеря си за жена на свинар. Все пак веднъж в годината египтяните принасяли в жертва на луната и Озирис прасета и даже хапвали от месото им - нещо, което не правели по никое друго време. Това не може да се обясни по друг начин освен с предположението, че прасето било свещено животно и веднъж годишно го изяждали като причастие.
Когато някое същество е обект на смесени и противоречиви чувства, то се намира в несигурно равновесие. С течение на времето едното ще надделее и в зависимост от това дали ще бъде преклонението или отвращението, съществото ще бъде причислено към божествата или ще се смъкне до положението на дявол. С прасето в Египет изглежда се е случило последното. На него започнали да гледат като на въплъщение на Сет (т. е. Тифон, египетския дявол и враг на Озирис).
Но когато някакво животно се умъртвява един-единствен път през годината, това почти винаги означава, че животното е свещено и през останалата част от годината го щадят и уважават, а когато го умъртвяват, го умъртвяват в качеството му на бог.
Отношението на евреите към прасето било също толкова двусмислено, колкото и на езичниците сирийци към него. Гърците не могли да решат дали евреите обожавали свинята, или се отвращавали от нея. От една страна, те не бивало да ядат свинско, от друга - не можели да убиват прасета. И ако първото правило говори за нечистота, второто навежда още по-силно на мисълта, че животното е било свещено.
Поне първоначално прасето е било по-скоро почитано, отколкото презирано. Още по времето на Исак някои евреи се срещали тайно в градини да ядат като религиозен обред свинско и мише месо. Несъмнено става дума за много древна церемония, датираща от времето, когато прасето и мишката са били почитани като божества и в редки и тържествени случаи месото им се приемало като причастие с тялото и кръвта на божеството.
За древните китайци прасето е било символ на мъжество, сила и плодовитост. Глиганът присъства дори в китайския хороскоп, където се възприема като символ на искреност, честност и отдаденост.
В наше време е на мода да се отглеждат прасенца джудженца вместо домашни любимци.
