Златистозърнестата седефенка е гъба, която расте основно в широколистни и иглолистни гори. Любителите на гъбите ще я открият в есенните месеци от септември до ноември.
Гуглата, когато е млада, е изпъкнала с изразен подвит ръб. С напредване на възрастта става плоска между 3 и 7 сантиметра голяма, с широка гърбица.
Понякога е бяла, понякога е на жълти петна и златисто жълти слузести зрънца по ръба, на които се дължи интересното име на гъбата.
Пластинките са низбягащи тесни, бели, докато са млади - с жълти люспици по ръба.
Пънчето е цилиндрично, плътно, бяло оцветено, кухо, във влажно време става слузесто, фино люспесто. Към върха люспите образуват пръстеновиден пояс.
Месото на Златистозърнестата седефенка е бяло, без миризма и много приятно на вкус.
Споровият прах е бял, а спорите са елипсовидни и безцветни.
Интересно е това, че гъбата е ядлива, а според някои френски кулинари дори има превъзходни вкусови качества.
Но в България това е малко познато и по тази причина златистозърнестата седефенка почти не се събира и се консумира от тесен кръг хора, които се смятат за добри познавачи.
